Това беше през 88 ма година.Бабата почина, къщата опустя и тревясва самотна и глуха….

Често идвахме в тази къща. Внасяхме глъч, детски смях, игри.Нелината баба ни гощаваше със храна, прясно откъсната от градината и ласкаво ни се усмихваше…Нелито бе красива девойка с кестеняви коси, хванати отзад на конска опашка, синеока и с устица, червени като черешка.Носеше светли басмени рокли на цветя и бе по-красива от мен, за което тайно и завиждах.Живееше нейде в Плевен ,в квартал ,,Сторогозия,,.Сега Нелито я няма.Бабата умря, къщата опустя и тревясва самотна и глуха….През две къщи