Веселина Седларска: Невидимите от улицата

Ванчето е божия птичка на колективно квартално отглеждане. Седи на парапета пред супермаркета, до нея транзистор със сгъваема антена. Червисана е като при земетресение от девета степен по скалата на Рихтер, тук-там лакирана. Редува кафе и бира. С нея сме в изрядни финансови взаимоотношения. Тя ми иска пари за кафе, аз й давам петдесет стотинки, тя ми връща десет. Защо? Защото кафето от автомата струвало четиридесет стотинки. Рядко срещана коректност. Ще те черпя една бира, казвам й друг път и влизам в супермаркета да купя. Тя се провиква след...