Според мен нещата се нареждат, ако и двете страни правят компромиси. Дете ни се роди, докато бяхме студенти последна година. Мъжът ми много помагаше при отглеждане на детето (като къпане, преобличане, чат-пат хранене, пускане на пералня, пък и обича да чисти :mrgreen: ). Все пак аз прекъснах, а той завърши.По-късно се дипломирах и аз, той вече работеше. През това време много ми помогна едната ми баба. Идваше у нас, поиграе с детето, помогне ми да сготвя, пусне пералнята, простре (ех, супер помощ!), а после успяваше да ошета и при родителите ми (те все още работеха и не им оставаше време да ни помагат). Все си мислех, че ще почна работа по специалността, но по предложение на половинката, започнах съвсем друга работа у дома. Кариера не направих, но се чувствам полезна, когато мога да работя, та макар и по няколко часа на ден. Не е лесно да си в къщи, защото се очаква всичко да е излъскано и подредено, пък и да съм напазарувала, сготвила, изпрала и прочее, и да съм поработила (но никой не забравя, че и аз съм човек и имам своите хобита и глезотийки). Наскоро ми се наложи да отсъствам (по работа) от дома по 7-8 часа на ден. Стори ми се инквизиция. Вярно е, че се организирах и свърших това, което трябва, но лично време почти не остана (наложи се да открадна от съня си). Понякога ми се иска да работя навън, но бързо размислям. Така ми е по-удобно и функционално. Искам да кажа, че начини има много. За един е удобно да работи от вкъщи, друг иска сред колеги, но начини има!

Статистика: Публикувано на от София — 10 Апр 2019, 12:14

Източник:

От: 13:10 ч. на 10.04.2019 г.

В категория: Здраве

Регион: Национален

Прочитания: 61

ВАЖНИ

ИЗБРАНИ

ИНТЕРЕСНИ

 

© copyright ® 2024 iztochnik.com, собственост на insert.bg. Изработка на сайт от Valival