Приказки по женски • Re: В тоя живот мъж да си - нека да ви се оплача от съпруга ми

Само колко ми е познато... Добре че децата вече пораснах иначе беше същия ад. Ама поне късно се прибираше " Все много работа имал". А аз от работа по магазините с децата, у дома се започва перални, домашни, готвене, галдене и т. н и тн. Той се връщаше като децата вече спят, яде, къпе се и си ляга. А аз осъмвам и на другия ден пак на работа и така. И да му говориш файда никаква, само ти се изнервяш още повече. Един мъж не е ли научен от майка си, какво е семейство и да помага в домакинството, ти си говори колкото си щеш. Сърдех се по цели дни не съм му говорила. Стресне се като че ли за някой друг ден и после пак си почва страта песен на нов глас. Спомням си веднъж изпрах всички пердете и тъй като корнизите са високи само той може да ги сложи обратно, но не ги слага и на мен не ми пречи. И идва майка му на гости, взема 1 стълба, грабва 1 перде и почва на пръсти да се навдига, за да го сложи. Аз съм по-висока от нея и не стигам, така че ми е ясно, че няма как да стигне и тя. Но това ми даде ясно да разбера, защо той не ми помага у дома. Просто не е научен, а човек трудно се променя. За това синовете си съм ги научила да ми помагат и сега помагат и на жените си. Мисля, че проблемът на съвременния мъж е майка му, пък кой каквото ще да ми разправя.

Статистика: Публикувано на от Dalia — 04 Дек 2018, 12:48