Сблъсък • Дали е редно да търся брат си, с който сме разделени почти 20 години?

Темата е много неприятна и ме мъчи години наред. Чаках мисълта да изкристализира в главата ми. Преди 20 години аз и брат ми сме били оставени в дом за деца без родителска грижа. Впоследствие и аз, и той сме били осиновени, но от различни семейства. Били сме съвсем малки, имам само смътни спомени от времето, прекарано с него. Оттам нататък пътищата ни са се разделили. Но когато осиновителите ми ми казаха че не са ми кръвните родители, ме споделиха също че имам и брат. Шока беше двоен. Докато новината за осиновяването я приех в един момент, то тази за брат ми още не мога да асимилирам. Нощем си мисля за него, как ли живее, дали е жив въобще. Ако е жив, дали е щастлив, дали той знае за мен. И реших че така не мога да продължавам да си живея, с догадки и предположения. Опитах през една ФБ страница да го потърся, но тъй като имам съвсем оскъдна информация - не знам къде да се насоча. Осиновителите ми помнят само малките имена на родителите ни, както и името на дома, в който сме били настанени. Осъзнавам че ме чака дълъг път, ако започна да го търся, но...друга мисъл ме тормози. Дали е редно да го направя? Ами ако така му е по-добре? Ако се окаже че той е жив и здрав, щастлив и не знае че има сестра? Дали да обърквам и неговият живот? МНого въпроси без отговори. Как бихте постъпили вие? Все пак не става въпрос само за мен и моето спокойствие, а за още един живот. :sad: