Белите бастуни:)

Самолет се готви за излитане. Пътниците са настанени в салона и машината започва да ускорява по пистата. Скоростта е достатъчна за отделяне от земята, но самолетът продължава да ускорява към бетонната стена, която обозначава края на пистата. Пътниците седят спокойно, кой чете списание, кой си бърбори с съседа. Пистата е повече от преполовена, а още не се усеща идея за издигане. Някои вече започват да се въртят леко неспокойно по местата си, други шепнешком изразяват притеснение, но общо взето, почти всички гледат през илюминаторите. Самолетът наближава стената, вече ситуацията става много рискова. Отзад в салона започват безредици. Хора крещят, бебета плачат, кучета лаят... Всеки драпа нанякъде... В последния момент, преди да се блъсне в стената, самолетът се издига над стената и започва своя полет.В това време, в кокпита, две кучета-водачи спокойно са полегнали до два бели бастуна. Пилотите повдигат вежди изпод тъмните си очила и единият казва на другия: - Ей, тия олигофрени отзад някой път няма да се разкрещят и ще се размажем като изроди в тая стена...