Общи • Да си си самодостатъчен – състояние на духа или тежък урок?

От скоро смених града, в който живея, съответно и работата и цялата среда покрай мен. Напълно наясно съм, че сега ще настъпят доста промени, ще срещна нови хора, нови места, нови предизвикателства и уроци. Само дето преди бях доста емоционален и отворен човек, а напоследък си давам сметка, че е по-добре да стоиш по-далеч и да внимаваш кой допускаш и кой изкарваш от живота си. Парен каша духа както има една приказка. Защо ли – защото допуснах до себе си кръг от хора, които си позволиха да прекрачат границите на търпението и толерантността ми. Защото помагах, когато имаха нужда от мен, но в момента, в които на мен ми трябваше рамо, на което да се опра , се оказах сама. Може би тогава настъпи един момент на пречупване, сякаш част от мен се счупи и си даде сметка, че хората зли. Зли са, защото някога може би са били наранени в добротата си. На всеки някога, някъде му се случва нещо, което го променя, пречупва, изкривява. Учи го да си е самодостатъчен, да сложи стена пред себе и да не допуска много нови хора в живота си. Не и толкова близо, не и до човека, който се крие зад стени и маски. Честно казано и не виждам особено голям смисъл да създаваш нови приятелства на всяко място, на което попаднеш. Истинските си приятели ги броя на пръстите на едната ми ръка, бетонно доверие имам на 2ма души. Има хора, които срещам и наричам преходни, защото от самото начало съм наясно, че те ще преминат като сезон и после може да не срещна и съм напълно окей с това. Дали от възрастта, дали от нещо друго все по-често си повтарям, че съм си самодостатъчна, че нямам нужда от повече хора. На някои може да им се сторя като пълен темерут и съвсем нямам проблем с това. Близките ми винаги са се чудили как така ходя сама на кино, как не ми пречи да пия кафе в кафене, да чета книга и да нямам нужда от компания в този момент. А дали в мен не живее един интроверт, който напира да вземе превес, защото му е писнало от безсмислени празни приказки, от хора, които говорят без да мислят, от разни недоволни индивиди, които си хвърлят емоционалната боза наляво и надясно. А най-ми е омразно, когато някой дойде и ми каже – усмихни се. На кого? На какво? На теб ли? Може пък да не искам да се усмихвам днес и на всеки.

Статистика: Публикувано на от Фифи — 17 Окт 2018, 15:02