Християнска - Турска - Индийска - Тракийска - Африканска - Мъдрост ~ Елеазар Хараш

Предишна лекция: Халил Джубран - Конфуций - Новалис - Емерсон - Метерлинк - Парацелз ~ Елеазар ХарашАУМЪ3.08.2010.Л-я: Християнската мъдрост.ИР: Турската мъдрост.Л-я: Индийската мъдрост.ИР: Тракийската мъдрост.Л-я: Християнската мъдрост.ИР: Африканската мъдрост.ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТСмирението ни дава това, което нямаме.Щастливият и спокоен живот ни отслабва, а слабият човек става жертва.Смирението е началото на всички блага.Бедствията са повод за благодарност към Бога. Това са изказвания на монаси – персийски, сирийски и всякакви, християнски монаси.Ако постоянно благодариш на Бога, ще умориш дявола от глад.Скърбите са голямо благо за човека. Те са извор на силата. И няма по-нещастен от такъв човек, който не е бил закален от тях.За дявола нищо не е така страшно, както мисъл, винаги и постоянно заета с Бога.Бог ни е дал сила да побеждаваме, не като се сражаваме, а само чрез едното търпение.Знак за Божие наказание е, когато човек живее в охолство и удоволствие.Божията помощ и тежкото прави леко.Ако сме внимателни над себе си, ще имаме власт и над демоните.Няма нито една добродетел, която да може да устои, без основата на смирението.Никой не може да спаси онзи, против когото действа Бог. Значи, когато Бог е решил да действа, никой не може да го спаси.Често благоденствието произвежда много повече зло, отколкото бедствието. Сещам се за една монахиня, за която скоро стана въпрос и в София, Метхелд – прекрасна, дълбока, това е немската Ал Рабия, за която след време ще говорим. Тя казва: Колкото по-мизерен става живота ми, толкова по-широка става душата ми. Значи, колкото по-голяма мизерия, толкова повече любов, толкова повече красота, толкова повече широта. Това е правилният подход и това е истинският човек. Докато обикновеният човек и бедност, и богатство го объркват. Въобще за нея ща говорим, тъй като тя спада към мистиката на християнството.Гледай на Божията сила, а не на трудността на обстоятелствата. Значи, къде трябва да е насочен погледа ти? Няма значение колко е голяма трудността. Няма значение дори ако е свръхголяма. Гледай на Божията сила и разбира се, призовавай Божията сила. Значи, гледай на Божията сила, а не на трудността, на обстоятелствата.Който предпочете земното пред духовното, той ще се лиши и от едното, и от другото.Който се стреми към небесното, той непременно ще получи и земното.Който съгреши, а не бива наказван тук, той е най-нещастния човек.Този, който е изпълнен с любов, той е изпълнен със Самия Бог.Ние водим борба не с видимите хора – воюващите срещу нас са невидими, затова и опасността е голяма; затова и победата е голяма. За тия, които обичат Бога с цялата си душа, битката с дявола е нищо, а за обичащите света тя е трудна и непоносима.Бог и всички ангели гледат битката, която ти водиш с врага. Когато победиш лукавия, то е защото Бог ти е дал сила да го победиш. Победата е дар Божи – тя не е твоя. Свободата на волята е най-горчива за грешните хора и сладка за праведните хора.Бог очаква пламенен стремеж на нашата добра воля към Него. А преуспяването Той сам го извършва в нас. Който не подчинява волята си на Бога, той ще се покори на неговия противник – Сатана.Който не съобразява своята воля с Божията воля, той се препъва в собствените си начинания и попада в ръцета на т.н. врагове.Христос ни е заповядал, не да нямаме врагове, това не е в наша власт, но да не ги мразим – ето, това е в нашата власт. Докато другото – не е.Облеклият се във вярата и страшен за невидимите врагове. Тука говорим за абсолютната вяра. Такава е имала и Метхелд. Тя казва: В заслепението най-ясно Го виждам. Целият й стил е такъв, мистичен, чист, истински отдадена душа.Аз самият съм причината. Лукавият не може да ме накара да греша. Ето вижте искреност. Лукавият не може да ме накара да греша – греша по своя воля. Защо тогава обвинявам лукавия? Дяволът не е причина за нашите грехове. Стига да бъдем будни. Но човекът със слаба воля и без дявола пада в многото пропасти на греха.Там, където Го няма Бог, там господарува дяволът.С Бога и в нещастие да живееш, е щастие; и в нищета да живееш, е богатство; и в скръб да живееш, е утешение. Т.е. същественото е дали си с Бог или не – събитията нямат значение.Любовта Божия е рая, в който е живял Адам. Ще попиташ: по какъв начин царува грехът? И отговаря: Не поради собствената си сила, а поради твоето безгрижие.Нищо не е скрито от съдията, затова напразно се стараем да грешим на тайно.Добродетелта на гордия човек е непотребна за Бога.Началото на доброто е страх Божий, а краят е любов към Бога.ТУРСКАТА МЪДРОСТС търпение горчивото става сладко.Господ помага на истината.Злото отмъщава на този, който го прави. Тука се сещам за една шега, която разказах и в София, за един голям стрелец, който мислел, че... На пет-шест метра той стрелял срещу една мечка – четиридесет и седем куршума и не можал да я уцели въобще. И все пак накрая той носи в един чувал мечката умряла и го пита един ловджия: Ти как я уби, как умря? – От смях. Т.е. животинското царство се присмива на човешкото. По-голям, според мен, щеше да бъде смеха, ако той беше я уцелил, защото друг дух, кармичен, щеше да го уцели и тогава вече става съвсем плачевно. Просто и в двата случая е плачевно. След време ще говорим такива неща, те спадат към чистия смях, така съм ги нарекъл и има много такива случки, които имат много красиви подтекстове. Понеже сега се сещам за още два, ще ви ги кажа: Единият е с Настрадин Ходжа, питат детето му – то е съвсем мъничко – питат го: Що е това патладжан? И то – голям мислител, мъдрец – казва: Розово-кафяво теле, което не си е отворило очите. Настрадин е във възторг, слуша го: - Бащичко! Огледален образ! Аз не съм го учил! Каква мъдрост! И казва: - Кръгъл глупак!И другия случай с един, в ресторант, казва на келнера: - Келнер, в супата ми има муха! Келнерът казва: - Не се страхувай! Паякът, който е на хляба ти, ще я улови! Значи, след време ще тълкуваме, ще ви кажа каква култура се крие зад тези неща, сега само ви ги загатвам, тъй като ще говорим по-нататък специално за това.Да продължа, турската мъдрост:Невежият е враг на себе си.Не е срамно да си беден; срамно е да си мързелив.Който сее с дявола, ще получи слама.Не умирай заедно с умрелия. Може да съчувстваш, макар че и то не е на място. Моли се, радвай се – той почива, в края на краищата дошло е време за почивка. Ще видите после какво казват траките, каква награда. Нещо което – казват – животът не може да ти даде, но смъртта може.Който падне в морето и за змия се хваща. Разбира се, опорната точка е вътре в нас, трябва да се хванем за себе си, но когато няма опорна точка, и за змия се хваща.Само Аллах е безгрешен. Аллах помага на онзи, който казва истината.Стената рухва от влагата, а човекът рухва от мъката.Набави си онова, което ще ти потрябва, докато още не ти е потрябвало.Един път хапни, хиляда пъти благодари. Ето отново важността... Подготвяме следващата книга за благодарността – прекрасна книга по Учителя.Не отваряйте врата, която трудно се затваря.Истината е като кратунка – никога не потъва.И водата спира да тече пред истината. Който няма религия, няма и милост.Не преминавай през вода, чието дъно не се вижда.Който е доволен от малкото, много намира; който дири многото, на открито остава.На вода не се облягай.Има паднал от клон; има и паднал от себе си.На пътника – път; на жабата – блато.Търпението е спасение.На сладък разговор насита няма.Когато птичето е сираче, Бог му прави гнездото.Който много говори, много греши. Мълчаливият си знае работата. Наистина, колкото по- е мълчалив човека и по-отдаден, толкова повече той си знае работата.Да събереш дяволите е лесно, но да ги разпръснеш е мъчно.На когото съвестта е чиста, той и на гръмотевици спи.ИНДИЙСКАТА МЪДРОСТБъди смел, но без дързост; бъди герой, но без самохвалство; говори приятно, но не ласкай.Оранжевите дрехи не правят монаха.Сабята убива само веднъж, а услугата – много пъти.Украшението на човека е мъдростта; украшението на мъдростта е спокойствието; украшението на спокойствието е смелостта; украшението на смелостта е мекотата.Умът е миналото, умът е бъдещето, но в реалността не съществува ум.Чрез непривързаност умът престава да съществува. И казва Яджнавалкия (понеже скоро стана въпрос, в София ме питаха за медитацията; и аз съм говорил, след време пак ще говоря, но на дълбоко ниво не съществува медитация – вижте какво казва Яджнавалкия, наистина е така): Не съществува медитация, а само изчезване. Когато се случи изчезването, тогава къде е медитацията, къде е медитиращият? И казва още Яджнавалкия: Съществува само безкрайност. Природата на Брахман, на Абсолюта, е безкрайност. Безкрайността е отвъд блаженството, тя не се ограничава. Брахман сияе в безпределното.Твоят Брахман няма тяло, няма тела – той има само безпределност. Брахман не е нито обвързан, нито свободен. Брахман е безпределен. Ние мислим, че световете и хората съществуват; съществува само Абсолютът и Брахман, а световете и хората живеят и умират.Всичко живо е в Него. Всичко умиращо се връща при Него, защото всичко е само Той – Абсолютът.Брахман странства единствено в Абсолюта. Когато си в Брахман, в духа, Брахман е в Абсолюта. А когато си в Абсолюта, не търсиш вече истината, тя е погълната. Тука има само пълнота и безкрайност. Тука всичко друго е погълнато, включително и истината.Този Брахман е пуст откъм светове и поради това – преизпълнен с Абсолюта. Брахман няма слова за обяснение на Абсолюта, защото Бездънното е необяснимо. Абсолютът навън е велика Божественост, а навътре – велика Бездънност. Тука Брахман е като онемял.Брахман е велик. Той е живото, вътре в живота, но Той не търси живота. Той търси тайната на Себе Си, която е в Абсолюта. Така Той се храни с неоткриваемото.Вселената е външното; Брахман е вътрешното, но Брахман търси във вътрешното най-вътрешното, и това е Абсолютът. Брахман знае накъде да странства, защото Той знае своята нероденост.Океанът ни изглежда голям, но капка изтляваща е той, пред погледа на Абсолюта.Ако познаеш Брахман, как можеш да тъгуваш по вселената и световете? Ставаш неспособен на тъга, защото Брахман търси единствено Абсолюта и чрез Него осъзнава своята нероденост.Брахман е син на великата Нероденост. Брахман, т.е. духът в нас, чистият дух се отрича дори и от чистото, вдъхновено съзнание и започва да търси неговия произход в Нероденото, което е не вдъхновено съзнание, а Върховно, Бездънно съзнание.В Абсолюта няма изгрев и залез, защото кой ще му изгрява и кой ще му залязва? Той е дал нещо от себе си на изгрева и залеза, но Той ги превъзхожда.Брахман не живее в световете. То е потопен в Абсолюта и поради това Той е сроден с тайнствения покой и безметежност. Дотам е предела на Брахман, дотам е неговото изумление.Природата на Брахман е чист извор, но Абсолютът е, който тече в тази изворност. А Брахман е сроден с Него и се наслаждава, но това не е блаженство, защото блаженият се наслаждава на своята хармония, а в Брахман Абсолютът се наслаждава на Себе Си.Блаженият е съчетан със своята душа. Има блажени, които са съчетани със своя Брахман, със своя дух, но чистият Брахман търси нещото отвъд себе си. Така Той се отделя от Блаженството и навлиза в Абсолюта. И пробуждането, и невежеството са чужди за Брахман. Чистият Брахман ги превъзхожда, Той е скрит в Абсолюта. ТРАКИЙСКАТА МЪДРОСТ(пословици, поговорки и изречения)Мъдрият подход е по-важен от лошите времена. Няма значение какви са времената.Ако сме господари на себе си, и Бог ще е на наша страна.Ние имаме към Бога заветни отношения, а Той ще ни даде отглас.Тайната вътре в нас струва повече от злато.Животът е едно дълбоко проучване на себе си – на тайната в себе си. Това казах скоро и в София: много хора дават един погрешен съвет – “Вярвай в себе си”. Напълно погрешен съвет, но просто... земните, понеже не знаят какво говорят. Правилното: Вярвай на Бог в себе си, за да може след време да вярваш и в себе си, но вече чрез Бога. Значи, вярвай на Бог в себе си, за да имаш възможност след време да вярваш в себе си по правилния начин – чрез Бог.Само чрез мъдър опит намираме себе си. Този опит създава зрялост.Който истински търси своя път, се отделя от времето на света.Смъртта е наградата и смисъла на мъдрия път. Смъртта е тази, която ни награждава богато. Тя е това, което животът не може да ни даде.Смъртта е потокът на безсмъртието и свободата. Ако имаш в себе си дълбочината да приемеш смъртта, тя вече не е смърт, а смисъл.Смъртта е награда за мъдрия и тъмница за невежия.Когато станем мъдри, ще преодолеем себе си. Много е важно, казвам същото, което казах и в София: едно от най-опасните неща в човека е висшия Аз, не низшия. Низшият, той прави тежка карма. Ал Халладж казва: Произходът на злото е във висшия Аз. Запомнете: Когато висшият Аз се откаже от себе си, както направи Юда, както и Христос, тогава Бог нахлува в човека. Това е вече истинско познаване на тайната на живота. Докато имаш висш Аз, Бог ще каже: Оставете го, той си има дълбоки разбирания, разумни. Но кой може да е по-разумен от Бога? И т.н., след време ако трябва повече ще обяснявам това.Когато не разбираме смисъла на пътя си, тогава светът става наш дом; когато не разбираме себе си, светът ни ограбва. Който не е преодолял себе си, той не е човек. Ако сме мъдри, смъртта става наш древен приятел. Смъртта се скрива от нас и ни показва пътя към Бога.Ти можеш да обичаш само тогава, (една прекрасна мярка всеки да огледа себе си, щото много хора си въобразяват, че могат да обичат; ето я мярката, преди съм я давал от Учителя, сега – от траките), когато продължителната самота е за тебе само една усмивка. Пак ще повторя: Ти можеш да обичаш само тогава, когато продължителната самота е за тебе само една усмивка. Ако ти тогава царуваш, (ще обясня), и си пълен със себе си и с Бог в себе си, много ясно, че когато живееш с друг, вече можеш да обичаш истински и да общуваш с Бог в другия, и да се получи нещо прекрасно.Любовта не е в това да даваш, а да бъдеш мъдър. Мъдростта е неуязвимата светлина. Значи, има светлина, която е уязвима, но мъдростта е неуязвимата светлина.Мъдрият вижда скритото. Животът ни учи, а смъртта ни обогатява.Нашата религия е пламъкът на реалността. Между другото, само да ви кажа, че дванадесет века преди Христос, във Варна са живяли много силни траки – корбúзите. Но когато ще говоря по-нашироко за траките и за тяхната мъдрост, ще ви говоря повече и в такъв смисъл.Силният трябва да изгуби силата си в Бога, за да получи реалност от Него.Близостта с Бога, с реалността, е близост с древен приятел.ХРИСТИЯНСКАТА МЪДРОСТПрекрасна мъдрост. Тя не спада към най-дълбоките мистерии, тъй като тука говорим главно за светци, монаси. Светците, както ви казах и преди, са деца на ангелите, но много важна мъдрост. През нея се минава, за да се стигне след време до мистериите, до дълбоките неща и т.н. Затова и говорим за нея.Християнската мъдрост:Не помнú извършените от тебе добрини, за да ги помни Бог.Коя е дрехата на душата? Добродетелта. А кое е голотата? Порокът.Чуй Бога в заповедите, за да те чуе Той в молитвите.Злото се стреми да се скрие и да се спотаи в мислите на човека. По друг начин казано, Учителят го казва: Злото изпраща своите куршуми в човека във вид на мисли. Така то атакува човека, чрез шепот, във вид на мисли.Когато предприемаш нещо коварно, не мисли, че го правиш на някого, защото сам се оплиташ в своята мрежа.С нашите зли сили се хранят демоните и получават силата си, за да воюват срещу нас. А с отдалечаването ни от злото, те се изтощават от глад и губят сили.Който прави зло, е наследник на дяволите.Където е истинската любов към Бога, от там бяга всяко зло.Никой не е така страшен за демоните, както смиреният човек.Който не иска доброволно да се смири, той ще бъде смирен по неволя.Даже и да нямаше дявол, безбройни пътеки водят алчния човек към ада. Както виждате, алчният човек няма нужда от дявол; няма нужда дяволът да му удари някакво рамо – просто самата алчност е дявол. Това е достатъчно. Без помощта на дявол, той пътува към ада.Ако Бог, който знае вашите страдания и може да ги премахне, но не го прави, то без съмнение е, че Той чрез тях промисля и се грижи за вас.Ако ти не си простил на врага си, не на него си нанесъл вреда, а на самия себе си.Искаш ли изкушението да не те победи – отсечи своята воля и се отдай на Божията воля.Когато нямате в себе си спокойствие, знайте, че нямате в себе си смирение. Когато нямате в себе си спокойствие, може да имате много други хубави качества, но нямате същественото, за което Учителят е казал: Първото качество на Бялото братство – смирението. Самата дума е много красива – с мир в себе си – тя просто си показва какво носи смиреният човек. Смирението е висота.От себе си никъде не можеш да избягаш. Където и да отидеш, сам себе си трябва да понесеш.Изкушенията идват върху едни, за изглаждане на минали грехове, а върху други – за предотвратяване на възможни бъдещи грехове.Без волята Божия нищо не може да се случи.Всеки живот е дивна тайна, известна само на Единния Бог. Аз скоро казах това в София, което е казал Мерлин: Само боговете създават бъдещето, но те не го знаят. Но ясновидците го знаят, разбира се в кавички... Значи, ясновидците знаят и бъдещето, може да отидат даже и по-дълбоко; но боговете не го знаят.Няма в живота случайни обстоятелства. Всичко е промисъл! И това се потвърждава и от Учителя: Какво е случайността? Закон, който слиза от високо измерение, това е случайността. Така някой път някоя случайност може да ти промени целия живот. Случайно ли е това? Това е промисъл.Когато правим всичко, което зависи от нас, получаваме изобилно Божията помощ.Старай се да не робуваш на собствената си воля и ще сразиш главата на змията.Всичко е от Бога – и добро, и скръбно, и недостойно. Ето го обяснението – всичко е от Бога: и добро, и скръбно, и недостойно. Доброто е благоволение, скръбното е замисъл, а недостойното е допущение. По благоворение е, когато живеем правилно; по замисъл е, когато биваме вразумявани; по допущение е, когато не се поправяме.Бог е Всеизпълващ и няма място без Неговата власт. Той се открива на всеки според необходимото. С много молитви трябва да събираме разсеяните си мисли. Онзи, у когото няма разкаяние, той не ще се заеме и със своето самоизправление.Прелъстени са тия, които са възложили упованието си на самите себе си. Който сам себе си укорява, него сам Бог го оправдава.Видиш ли някой пропаднал, знай, че той е следвал своята собствена воля. Няма нищо по-опасно от това и по-пагубно.Постигналият отсичането на своята воля е достигнал до мястото на покоя.За Бог казват: Той изпреварва бързите, надхитрява хитрите, поваля силните, смирява гордите, побеждава всяка сила.Дори и да се отличаваш с пост, молитва, милостиня, целомъдрие или много други добродетели, без смирение всичко това ще се разруши и ще погине. Спомням си, един приятел в София, издател, казва: Всичко мога да направя, всичко мога да постигна. Викам: Ей сега ще ти кажа едно просто нещо, което въобще не можеш. Казва: Мога и магии, и всичко! – Ето ти: стани смирен човек. – Това не го мога. Как ще го можеш?! Смирението – единственото качество, което демоните не могат да го имитират – прекалено дълбока вода. Понеже в гордия човек има его, той не може да стане толкова малък, че да изчезне и Бог да влезе в него. Всичко друго може да се имитира: молитвен дух, пост и т.н., не искам да изреждам. Смирението, тоз, който го е постигнал, може да го различава и да го види. Но то не е точно въпрос на постигане, то е нещо по-дълбоко, по-нататък ще обяснявам. Смирението е дълбока вода и то позволява да възприемаш съвсем правилно Бога и Истината. Без него имаш малко по-други възприятия. Ето защо е важно, трябва да се проучва. Издадохме преди време една книга, след време пак ще я преиздадем, поради важността. Но аз ще го обясня по-нататък по друг начин. Единствено добродетелта на смирението, пак казвам, е такава, че демоните не могат да я подражават. Смирението е небесен живот на земята. Всички съкровища се намират в смирението, защото в смирението има всичко и от там започва всичко.АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТМързелът на младите е по-лош от война.Никой не знае историята на утрешния залез.В голямото мълчание често има и голям шум.Когато любовта се разкъса, не можем да зашием нейните краища.Човекът не е река, за да можеш да я върнеш назад. Става въпрос за навиците на човека, които са изковани от детството. Разбира се, че има и изключения, но те са подвиг и те са рядко нещо.Умирането на сърцето е нещо, което не можеш да разделиш с никого. Т.е. голямата мъка няма споделяне. Особено при посветените и мъдреците, при великите Учители – тя е космическа мъка, космическа скръб, много дълбока; тя е в името на братството, прекалено съкровена, за да бъде споделяна и обяснена.Ако ти следваш слона, никога няма да се заплетеш в гората. Ето един водач, един учител.Човек винаги върви по края на пропастта. Става въпрос за обикновения човек.Пътят на злото е много широк.В една паяжина никога не живеят два паяка. Т.е. всеки човек сам си плете съдбата – няма друг паяк, освен него. Какво е паякът, паяжината? Това са човешките мисли и желания. Откъде изважда паяка паяжината си? След време, когато ще говорим за окултната страна на животните въобще, ще обясним по-дълбоко: вади я от себе си. Човекът също има паяжина, която я вади от себе си – с тази паяжина си е направил съдба. Защо не направи обратно, божествена съдба? Има такава възможност: ако направи божествена паяжина.Когато ти е тежко, се усмихвай. Това е твоята тиха победа.Не е важно да говориш, а да кажеш истината.Мъдрият умее да гледа в лицето на мрака.Трябва много смелост, за да срещнеш ослепителния блясък на Истината.Влез в джунглата с добро и ще излезеш с добро. Вие знаете, джунглата е на всяка крачка опасност; не както тука, вървиш цели улици безопасно. Там само трябва да станеш мъдрец – всяка крачка е опасност. Същевременно джунглата е велик лекар: всяко нещо може да бъде лекарство, ако знаеш подхода си и познаваш себе си.Когато слънцето проблесне, разрушено е царството на мъглата. Т.е., може да се каже: Когато Бог се роди в човека, заблужденията се разпръскват.Голямото веселие е жалко, ако не познаваш своя баща.Сега ще ви разкажа за африканчето, едно малко дете; африканчето и големият учен. Африканчето казва на учения; това е едно малко, искрено, приятно дете, казва: - В сичко в науката може да се увърта.Ученият: - Именно това се нарича изследване.Африканчето му казва: - Науката е част от една измама. Ти не мамиш ли себе си?Ученият: - Това е пътят.Африканчето казва: - Не науката, а сърцето ми дава отговорите.Ученият: - Сърцето не е достатъчно.Африканчето: - Щом истината е в сърцето ми, това е достатъчно. Който не говори истината, казва африканчето, животът му ще стане непоносим.Ученият: - И други непоносими неща има!Африканчето: - Най-важното решение в живота е, да почнеш да живееш честно.Ученият казва: - Това не е лесно. Вижте как винаги бяга някъде умът.Африканчето: - Не говоря за лесно, а за важно и съдбоносно решение.Ученият казва: - Може би си прав. Щом чуете “може би”, това е нещо като “горе-долу”, “зиг-заг” и т.н. Това е умът.Африканчето казва: - Ако човекът не е честен, ще бъде опозорен.Ученият: - И честният бива опозорен.Африканчето към учения: - Нечестният човек е болна птица, болна душа.Ученият отговаря: - И честният може да боледува.Африканчето: - Твоята наука не е честна.Ученият: - Не знам дали е честна, но ме учи на трудолюбие.Африканчето казва: - Че какво трудолюбие може да има без честност? Без честност ти ще се върнеш в своята мрачност. Вижте какво малко дете и как му говори: ти ще се върнеш в своята мрачност. Щом не си честен, твоята наука е мрачна, мъртва и е без полза. Със своята честност – завършва африканчето – ти създаваш и намираш себе си.Това беше една детска работа, и дзенска работа.АУМЪИзточникСледваща лекция: Яков Бьоме за Луцифер - Омраам за злото - Лао Дзъ Дао ~ Елеазар Хараш