За мен, кучката Беба и още нещо...

09.06.2012Беше късна вечер. Трудно ми е да си припомня всичко, но все пак ще опитам. Тъкмо се прибирах от съседния квартал, леко унесен и весел, не щеш ли, НЕЩО ме връхлетя. Ама така хубавичката ме връхлетя, че от зор се преметнах като убодено прасе, треснах си главата и.. дотам. Като си припомня, ще продължа.10.06.2012Аха, взех да си спомням. Усещах едно влажно и топло нещо да ме обгръща, чак не ми се отваряха очите. Позачудих се, а, бре, Асене, къде си се наврял? То бива, бива, ама чак толкова навътре да влезна... По едно време някаква мисъл ми прищрака, нещо като да се сетиш за отговора, миг преди онова с голямата уста да каже: "няма време"... Така-а-а-а, мисълта дето ме щракна, ме накара да се ококоря. И какво да видя? Пред лицето ми муцуна с ей такъв език. Кучето, дето ме връхлетя ме облизваше, ама как само... Като видя, че отворих очи, то си прибра езика и каза: "Какво ми се пулиш ве?"... Майко мила, веднага затворих очите и се направих на умрял. Куче, а ми говори!!! Е, ся нали се правя на умрял, като се престраша да се събудя, ще продължа.11.06.2012Събудих се, ама за какво? Не съм си платил тока и сега изключване, и без това празния хладилник ще се размрази. А и няма да има интернет, всъщност ще има, ама компа няма батерии. И за капак, това куче, дето е над мен, говорящото... Ще се мре, ами давай да отварям очи. Какво толкова, говорещо куче, какви по-страшни неща има, зла пропусната жена, примерно. Отворих първо едното, не помня кое, а е важно, четох някъде, че ако отвориш лявото е на пари, а дясното - ще се дават пари. От стреса, не съобразих. Кучето ме гледаше с един такъв настойчив поглед, аха аха да проговори пак (за мой ужас). Лекичко се заизмъквах от прегръдката му и ей на, пак проговори: "Со хам" вика. За тези, дето не знаят, това е мантра, означава, "аз съм той". Брех и санскритски знае, мозъкът ми се сви на топка, а мислите ми се изпариха като бензин на ярко слънце. Е, едва ли има някой, който да не знае какво е мантра, но да се застраховам, ще кажа. Мантра е кратко словосъчетание, което като го повториш един бюлюк пъти и врътваш, мозъка зацикля и... спира. Което си е благинка, мисли няма, нищо няма и всичко се превръща в една голяма нула. Отплеснах се, но кучето не мигна, вперило едни такива големи очи в мене и чака да продумам. Да, ама не. Чак толкова луд не съм, да си говоря с куче, нали? Я пак да се престоря на умрял, че по-лесно. Хайванчето може и да си тръгне, отчаяно изтрополя спасителната мисъл. Айде, до скоро, ще се правя пак на умрял и ще чакам.15.06.2012Хм, дали проклетото куче си тръгна?31.08.2012Ето, от много чакане до къде я докарах. Първо чаках да порасна, е, пораснах. След това чаках за жена, дойде, наредихме се за деца, цели три дойдоха. Гледам голяма опашка за пари. Наредих се, ама още чакам. По едно време зачаках бомбата да тресне Лондон, добре, че не дочаках. Да взема да се прежалвам, какво толкова, говорящо куче...Айде, едното око... А! Къде съм? Навсякъде едно бяло, светло. И някакви дядковци с бели бради вперили поглед в мен, все едно съм призрак. Отворил съм без да искам и другото око, но все тая, навсякъде бяло, светло и дядковци. Поне една баба да имаше си казах на ум. И опа-а-а-а, дръпнах Дявола за опашката. Докато си помисля за баба и ей на, пак стана тъмно и влажно....12.09.2012Че е тъмно, тъмно е. Но на кого му е светло в тези дни на криза и очакване на 21 септември... Технолгии, които ще променят света, дрън, дрън. Пука ли ми сега, в това тъмното? А влагата от къде се взе, дали не ме облизва проклетата кучка? Плахо протегнах ръка, като се молех наум да не докосна нещо. Но не винаги Господ е българин, ей на, все на мен ще ми се случи, напипах нещо космато, брех, че дълги косми! Аха, и нещо твърдо, олеле, обло е! Слава Богу, кучетата имат малко продълговати глави, сханатият ми мозък си затананика Одата на радоста... Облекчение, тържество на опипващото опиянение... Опа, голямото кръгло нещо се размърда и аз светкавично си дръпнах ръката, знам ли, може и зъби да има. Викам си, гледай, Асене, нещо странно се случва, първо кучето, дето говори, след това някакви дядковци. Всичко в бяло, има нещо, има нещо, дето ми убягва. И тъмното и влажно място. Малей, да не съм... умрял? И това, косматото нещо, някак си не се вписваше в поредицата недоразумения, които ми се искаше да се случат на някой друг. Така, да помисля. Малко мъжка желязна логика. От къде започна всичко? Мда, пийвах някъде из другия квартал, ракийка, блага и отлежала. С кого бях, бре-е-е-е, не мога да се сетя. Логика, логика, повтарях си, с кого може да съм бил? А, да, другия квартал, там една позната имам, от моята кръвна група. Така, пийване, чужда жена, другия квартал. Кучето, къде е логиката с кучето? Започвам да се сещам, женско говорящо куче, кучка. Разликата между курвата и кучката, каква е разликата? Логика, повтарям логика. Пфу, лесно е, курвата дава на всички, даже и на мен, а кучката... Стоп! Дава на всички, само на мен не! А така-а-а-а, чак пък толкова да съм се разстроил, а, не ми се вярва. То ще се разстроя повече, като взема да мънкам на жената де съм бил. И на нея определено тоя номер с говорящото куче няма да мине. Чете ми мислите, ужас! Оня ден си мислех нещо да я преметна, преди да си отворя устата и тя, ей, вика, мисли му! Кръвта ми се смрази! Логика, логика!!! Ами ако всички жени го могат това, с четенето на мъжките мисли? Едва ли, щяха да знаят, че само за това си мислим и... Момент. Правят се на луди, иначе няма... логика. Добре. Пийнал съм, паднал съм, евентуално съм заспал и това, с кучето е сън. Да, бе. Нали го чух, говори ми, облиза ме, гледа ме в очите. Очите, очите, как ще погледна скъпата си съпруга в очите, трябва да измисля нещо. Да взема да си призная, някак си не върви, ще ме отрови с миша отрова, няколко пъти ми е го казвала. Да се мъчиш, вика. Курабийки с отрова щяла да ми направи. Така ти се пада. Вариант самопризнание, отпада, твърдо не. Някаква далечна мисъл взе да се приближава, ето, познато е, нещо много познато. Топло, топло, идваше ми да се разкрещя, но се сетих за косматото нещо и си затраях. Спомен, мирис на нещо познато, хайде, Асене, ти ще се сетиш, детсвото, двора, мисрис на сено... Луната, звездите и цялата Вселена, създадена за мен! Да, - някакъв гласец ехидно заговори, и курабийките с миша отрова също ще са само за теб...Ставам и си тръгвам, мечка страх, мен не! Надигнах се рязко, ей така, да покажа решителност, и о, беда, гласа на жена ми: Къде хукна? Ужас и страх отново ме сковаха, направо не е за вярване, като по-млад бях по смел, сега какво ми става... Светна изведнъж, направо ме заслепи, нищичко не виждам. Айде, пак съм в бялата стая, успях да си помисля и...Сигурно съм се строполил, нещо отново си треснах главата, но пък ми стана топло, все ми е тая, какво пък, някаква миша отрова... Кучката, говорящата кучка, това бяха последните будни мисли, последва забрава и липса на желание за секс...Прочетете цялата статия на https://zagoroff.alle.bg/p/за-мен-кучката-беба-и-още-нещо/