Гери.Габровска написа:И аз съм в частна фирма, от няколко години. В началото беше недопустимо за мен дори да помисля да искам такова нещо. С течение на времето обаче забелязах, че и мениджъра го устройва. Веднъж самият той каза "ако едно бебе не заплаче, майка му няма как да разбере, че е гладно". Ако ще вършиш една работа за 400 лв, защо да ти дава 600 примерно? То и на това разчитат ръководните органи...С годините имаше промени, сега съм в същата фирма, но на друга позиция и под ръководството на собственика /чужденец/. Два пъти съм искала увеличение без особени притеснения, като разбира се имах сериозни аргументи, "имах очи" да поискам. Стига с тази криворазбрана скромност, насаждана ни с години от по-възрастните! В крайна сметка, всеки работи за пари, нали? Срамежливите гладни си ходят.Има толкова много места, в които не можеш да си поискаш увеличение, защото те смятат за заменим, дории да не си, политиката е, да не се задържат хората. Мъжът ми работи в такава фирма..., следващите места, на които работи, когато е решавал да напуска, защото всички сме там за пари, винаги е получавал добра оферта, но на други места никой не те поощрява. За мен е недопустимо да искаш пари, а да не ти се оценява труда, но си права, че срамежливите ходят гладни. Можеш ли да ми обясниш, как преминава един такъв разговор?

Статистика: Публикувано на от Pipilota — 27 Апр 2017, 20:43

Източник:

От: 22:00 ч. на 27.04.2017 г.

В категория: Здраве

Регион: Национален

Прочитания: 114

ВАЖНИ

ИЗБРАНИ

ИНТЕРЕСНИ

 

© copyright ® 2025 iztochnik.com, собственост на insert.bg. Изработка на сайт от Valival