Други здравни специалисти • Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

justpro написа:Здравейте. Отдавна търся помощ, но не я намира. Вярвам, че Вие ще ми дадете професионален съвет. Ще се опитам да представя информацията накратко. С бащата на детето ми сме разделени повече от година. Детенцето ни е почти на 4 годинки. До скоро нямаше особено желание да ходи в къщата на баща си, който живее заедно с неговите родители. Случи се така, че няколко дни се наложи те да я взимат от детска. И оттам тръгна проблема. Като трябва да си тръгва от баща си винаги е с плач, не иска да се прибира в нас, обяснява ми как иска да живее там, как там всичко е по-хубаво, а в къщи не й харесва нищо. Че не иска никога да се върне при мен и няма да й е мъчно за мен. В къщата на свекирите ми получава огромно внимание, не се правят забележки, всичко е позволено, включително и нещата, които многократно съм повтаряла, че трябва да бъдат ограничавани. Когато остава с моите родители също плаче за тях, но не е такава драма, както за свеки. Кокото и нескромно да звучи аз смятам себе си за доста добра майка, давам й цялото си внимание, играем, правя се на маймуна, също й разрешавам доста, но в границите на разумното. Не знам защо това, че иска да е там ме притеснява толкова много. Не я ограничавам да ходи, но много ме боли, че бабата заема моето място и детето иска да живее при нея. Страхувам се да я пусна обаче да преспи там, защото си мисля и съм убедена, че няма да иска повече да се върне при мен. Това чувство го имам още откакто малката се роди и живяхме заедно с бившите ми свекъри, не знам дали е чувство на ревност, на несигурност... Аз самата съм отгледана от баба си, но обичам майка си много. Не искам друг да ме измести от сърцето на дъщеря ми.Това накратко описва моята ситуация. Ще бъда безкрайно благодарна, ако ми дадете съвет.Здравейте!Широко разпространен предразсъдък е, че "децата не разбират" и нямат причини да страдат, че те са щастливи поради самия факт на детството. Раздялата на родителите (така както е при вас) причинява на детето чувства като гняв, вина, тъга. дори да е приело обяснението, че "мама и татко не се обичат вече", въпросът за раздялата стои пред него по друг начин: "Защо той или тя си тръгва от мен"? То тъгува силно, защото се разделя с човек, който е много важен за него (във вашия случай бащата). Дъщеря ви обича силно както вас така и баща си, но чувства заплаха и се страхува, че той може да я изостави завинаги, защото веднъж вече той си е тръгнал. Дъщеря ви е тъжна и към тази тъга се прибавя болката, че не си достатъчно важен и достатъчно любим за да задържиш родителя си в къщи. Вие сте и сигурна, тя живее с вас, но второстепенната и роля в живота на баща и я карат да изпитва гняв, ярост, желание за отмъщение (най-вероятно е насочено към вас), защото тя изпитва безпокойство за отношенията си и за напълно променената жизнена ситуация: "Ще виждам ли моя баща?", Къде ще живея?" и др. Пишете, че сте отгледана от баба си, не обичате много майка си. За баща ви нито дума. Ако също сте дете на разведени родители е много вероятно да сте изпитвала страхът от загуба на другия родител и сега да пренасяте тази несигурност върху своето дете, като се страхувате да не бъдете изоставена или още по-лошо да не сте обичана. Проблемите са във вас и са свързани с вашия начин на възприемане на себе си, другите и бъдещето. Най-вероятно обичате да угаждате на другите хора и така да печелите уважение и признателност, дори и с риска да пренебрегнете собственото си достойнство.Добре е да работите върху изграждане на реална самооценка и да усвоите стратегии за самоутвърждаване. Посетете психолог, направете няколко консултации. Това ще ви помогне да се опознаете по-добре и да се справите със страховете, които имате. Пожелавам ви успех!

Статистика: Публикувано на от Galina Todorova — 08 Дек 2016, 21:03