Детски болести • Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Здравейте,разбирам вашата тревога и се надявам в моят отговор да намерите зрънцето надежда и помощ. От написаното разбирам, че детето е присъдено да живее с вас, на бащата е отреден определен режим на свиждания. Веднага в мен възникна въпроса, какво ви е принудило да промените режима на свиждания ? А другият ми въпрос е има ли някаква пречка да върнете нещата по старому? Т.е. детето да се среща с баща си и с неговите родители в определените от съда дни.Вашето дете навлиза във възраст в която тепърва ще изразява собствено мнение и ще опитва да го отстоява . На четири години то вече се чувства голямо и иска да бъде зачитано, като такова. Много майки на четиригодишни деца споделят, че не могат да ги познаят - сякаш не са техните деца - опърничави, обидчиви, устати. В този ред на мисли напълно разбираема е реакцията на вашата дъщеричка. Да малко грубичка е спрямо вас, но тя вече има мнение и държи да ви го заяви. Вашето дете в момента е объркано и думите му означават точно това - Мама и татко не живеят вече заедно, но мама няма нищо против да бъда с тати, с баба и с дядо. Можем само да гадаем за това какво се е говорило на детето в другата къща, но факт е, че то в известна степен повтаря чутото, като се опитва да го изрази, като собствено мнение. По всичко личи, че в лицето на вашата бивша свекърва си имате работа с жена, която обича да диктува правилата. Според мен ще бъде добре в тази ситуация да намалите до рамките на съдебното решение срещите на детето с бащата и неговите родители. Детето да бъде вземано от Детска Градина само и единствено от вас. Всяка вечер прибирайки се към дома да си създадете своеобразен ритуал на споделяне. Първо вие, а после детето да разкажете една на друга как ви е минал денят, какво вие разсмяло, какво вие е ядосало. Просто да се опитате да си говорите с вашето момиченце, като с приятелка. Опитайте се да си планирате заедно какво да правите в почивните дни и после, разбира се да го изпълнявате. Не винаги големите подаръци и скъпите играчки карат децата да греят от щастие. В повечето случаи веселият смях и маймунджулъците/ както вие споделяте/ вършат много по-добра работа. И когато постепенно си върнете отново доверието на вашето дете - опитайте се да си поговорите сериозно с нея и да и обясните, че мама винаги и по всяко време ще обича своето момиченце, но се чувства много наранена и огорчена, когато е несправедливо обиждана и обвинявана. Децата са особено чувствителни на тази тема.И накрая вярвам, че като добра майка, вие имате и много силна интуиция по отношение на създалата се ситуация. И много добре знаете какво е добро за вас и за вашето дете. .....Просто го направете. Желая ви Успех!

Статистика: Публикувано на от Krasimira Harlova — 22 Ное 2016, 21:48