Интимно • Болна съм, но искам да имам дете

Здравейте, реших по този начин да намеря част от отговорите на въпрос, който отскоро се е забил като треска в мозъка ми. Знам, че това си е чисто мой проблем и житейска задачка, но сякаш е по-лесно да се допита първо и тогава да реши човек. На 25 години съм, от 5 години съм с диабет тип 1. Ежедневно си бия инсулин и спазвам хранителен режим. Предполагам, че горе-долу имате представа какво представлява тази болест и че е наследствена. Вече съм в такава възраст, че се замислям за деца. Имам сериозен приятел, с когото обсъждаме темата. Той е много въодушевен, но аз не толкова. Единственото, което ме спира, е заболяването ми и мисълта, че ще го предам на детето си. Има вероятност то да не се разболее, но неговите деца със сигурност. В главата ми се въртят хиляди мисли - мое ли да бъде, да си осиновя ли, плюсове и минуси, изобщо луднах вече. Кажете, моля ви, ако знаехте, че сте болни от нелечимо заболяване, ще се престрашите ли да имате свое дете? В такава ситуация кое е водещото - задоволяването на твоята потребност или поемането на отговорност да се грижиш и да определяш по-нататъшния живот на детето си? Какво мислите?

Статистика: Публикувано на от Petq.pet — 24 Окт 2016, 14:40