Аз съм кръстена на баба ми по бащина линия, като името ми е малко видоизменено. Майка ми е настоявала да е така, защото близнакът на баща ми вече е имал дъщеря с точно същото име и мама не е искала двете братовчедки да носим еднакви имена. Баба така и не ме призна за внучка... Още ми е мъчно понякога, въпреки че баба почина преди 30 години. И все пак аз обичам традициите. Особено когато не ме насилват да ги спазвам :) Голямата ми дъщеря носи името на свекърва ми, много леко съкратено. Свекърва ми, която уж не си харесваше името и "никак не държеше на тези неща" се зарадва от сърце и плака от щастие, че сме я уважили така. Втората щерка беше предвидена да е мъжко чедо и да носи името на баща ми Стефан, само че се наложи да мисля женско име, та я нарекох София. Отива и :) И двата пъти таткото си каза мнението, като подчерта, че настоява аз да взема крайното решение с мотива, че аз отнасям болката от появата на децата, пък и жените сме имали повече усет за тези деликатни неща. И двата пъти се съобразих с неговото мнение, може би защото напълно съвпадаше с моето :)Щастлива съм от избора си, но ако някой беше упражнявал натиск в дадена посока, със сигурност нямаше да се примиря и семейната война беше в кърпа вързана :)

Статистика: Публикувано на от Yunona — 12 Окт 2016, 23:41

Тагове:    общи,    приказки,    традициите,    имената,    децата

Източник:

От: 01:30 ч. на 13.10.2016 г.

В категория: Здраве

Регион: Национален

Прочитания: 51

ВАЖНИ

ИЗБРАНИ

ИНТЕРЕСНИ

 

© copyright ® 2025 iztochnik.com, собственост на insert.bg. Изработка на сайт от Valival