Актуални теми и новини • Феноменът „ЧААААО, България! Здравей, Австралия!” във Фейсбук и какво се случи по-късно

За има няма един ден, половин България триумфално замина за Австралия, ако се съди по Фейсбук статусите, които заляха десетки хиляди стени.Това ви е познато, нали?“ЧААААО, България! Здравей, Австралия!Забави се, но най-сетне цялата документация е готова!Направихме всичко тайно, за да не се осуети нещо. Австралия, идваме!Получихме новината, която толкова дълго очаквах, и сега ще се наложи да оставим дом, роден град, държава, кариера и приятели.Време е да осъществя нови начинания и да потърся нови хоризонти.Приятели, имаме три седмици да се виждаме и да си кажем "до нови срещи!". Искам да ви прегърна всичките и да ви кажа, че ви обичам. Ще ви нося завинаги в сърцето си и с усмивка ще си спомням за вас. Не знам кога ще се върна, но един ден обезателно ще го направя!Това съобщение е написано от някой си Иван Петров, който заминавал от България със семейството си. Не го познавам, но ми хареса оптимистичния тон и реших да го споделя с вас... На добър час, Иване!"Направих си и аз тази шега, след което седнат с кафе на бюрото да чакам реакциите. Телефонът започна да звъни, първо бяха поздравленията. Те бяха няколко, а аз ги разочаровах, че не заминавам никъде. Далеч повече бяха притеснените – родини, приятели, просто познати.- Абе, къде заминаваш?- Ти знаеш ли колко е далеч?- Какво ще правим без вас?- Ти какво ще правиш без нас?И много повече, в различни варианти и тоналности. След третото ми стана вече много досадно да обяснявам, че съм се пошегувал, защото те, за разлика от положително настроените, не вярваха, че това е просто майтап.Притеснените обаждания и бележки във Фейсбук продължиха до късно вечерта. Добре де, но ако наистина заминавахме? Толкова ли е страшно в Австралия или всеки подсъзнателно упражнява някакъв стаден манталитет, в който е най-ценно да си винаги в стадото. Бегълците се връщат, ако може с добро, ако не, с по-малко добро.Малко ми стана тъжно след тази моя шега. Разбрах, че хората четат едва началото и не разбират нищо от този фейсбук статус, защото просто не са дочели последните изречения. И не е никак толкова страшно да започнеш в една нова страна, която ти дава възможност, след като старата ти е взела или съзнателно унищожила всяка такава. Достатъчен повод да я напуснеш, без никой да може да те спре.Или бъркам? Ако знаех, че това ще се случи, нямаше да си направя тази шега във Фейсбук. Не обичам тъжните размисли.

Статистика: Публикувано на от Sophia.G — 30 Сеп 2016, 08:21