Детски болести • Re: Детски Психолог и Психотерапевт

Здравейте,по повод на въпросът ви за първоначалният стрес и може би страх от Детската Градина и новата обстановка се счита за нормално първоначалната реакция на вашето дете да бъде съпроводена с плач и нежелание да я посещава. От написаното разбирам, че вие не за първи път се срещате с тази реакция, предвид, че по -голямото ви дете е преживяло вече раздялата и е придобило опитността, че тя е само временна и мама и домът винаги се завръщат след известно време прекарано в Детската Градина. Всяко дете преживява промените в живота си по различен начин. Ако по-голямото ви дете е било по-спокойно и уверено и е пристъпило към промените с по-малко изразена емоция не означава, че по-малкото ще повтори неговият път. Първото и много важно правило в такива ситуации е майката/ т.е. най-значимата фигура за малкото дете/ да запази самообладание и по никакъв начин да не се поддава на създалото се напрежение. Мама е израз на стабилността и увереността в очите на детето и като такава трябва да вдъхва увереност, че нещата са такива, каквито трябва да бъдат и нищо необичайно не се случва в момента. Детето ще отиде на Детска Градина, че постои там известно време и в обещаният час / в началото е добре да бъде по възможност по-ранен/ детето ще бъде взето от детската градина. Второ много съществено правило е по възможност още в самото начало да се съкратят до минимум дългите изпращания сутрин на вратата на групата, продължителните помахвания за довиждане на прозореца, които допълнително удължават процеса на приспособяване . Вие споменавате във вашия въпрос, че по-голямото ви дете също преживява в момента вторичен стрес от Детската Градина. Добре е то да бъде включено в процеса на приобщаване на по-малкото, като му се покаже, че то вече е пораснало и мама разчита на неговата помощ. А тази помощ би могла да се изрази в това в моментите, когато всички групи са на двора да има възможността да посети по-малкото си братче , да го попита как е, да му даде съвет или препоръка и разбира се да го успокои, че когато мама нещо обещае винаги го изпълнява и че задължително ще дойде в уреченото време. Повечето детски учителки са изключително добронамерени в такива ситуации и никога не биха отказали своето съдействие. И четвъртата, но не на последно място изключително важна препоръка е мама да има достатъчно време, за да може да проведе разговор с детето си след като го е взела от Детската Градина - да го похвали за това, което то е направило през изминалият ден , да го попита за преживяванията му и да се опита да разбере страховете му, ако има такива. Този разговор разбира се не трябва да се превръща в разпит, а по-скоро да бъде нещо като споделяне с приятел. Когато мама готви или глади, а детето играе около нея тогава е най-подходящият момент ей така между другото да попита и да разбере много важни неща. Другият много важен момент за споделяне е преди заспиване, когато в ,,хралупката" под одеялото, детето споделя с мама своите най-съкровени тайни. Добре е всяка майка да има време за това, а предучилищната възраст е тази, през която можем и трябва да научим детето си да споделя и да се изразява. Надявам се моите съвети да ви помогнат заедно с вашите две прекрасни слънчица, заедно да прекрачите през прага на промените. Разбира се ако нещата се задълбочат и вие видите, че детето не успява въпреки положените усилия да приеме Детската Градина е добре да се обърнете за помощ към специалист психолог или психотерапевт. Желая ви Успех! :)

Статистика: Публикувано на от Krasimira Harlova — 24 Сеп 2016, 15:06