Други здравни специалисти • Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Здравейте! През последната година ми се случиха доста неща и напоследък усещам, че апатията към всичко ме е обзела и не мога да се отърва от нея. Знам, че не я искам, но не мога да се справя с нея. Като за начало от миналата година преживях две операции, свързани с онкологично заболяване. След това отказах предписаните ми химиотерапия, лъчетерапия и хормонална терапия. Преди почти 4 седмици се качих в автобус, който се блъсна малко след като се качих. Сега имам още проблеми в резултат на катастрофата, но ще се оправят. Дразня се дори от децата си и не успявам да видя хубавото, колкото и да се опитвам. Преди бях изключително позитивен човек и във всяко неприятно нещо виждах някаква причина, за да се случи, а сега не съм така. Разтърсването от катастрофата мисля, че за известно време ме накара да спра да мисля за това, но се връщам отново към безразличието. Дали това, че съм все още в болнични или това, че на работа се чувствах някак нужна, а сега това го загубих, не знам причината, но не усещам нещата както преди. Не го искам това! Искам да усещам хубавото, както преди! Наистина не знам какво да правя. Имам чувството, че просто чакам да мине деня и всички, които имам да преживея. Ей така - чакам и не чувствам. В безизходица се чувствам и сякаш не контролирам вече живота си, а и не ми пука за това. Знам, че ми е даден временно и е кратко, но какво от това? Защото навърших 40 или заради случващото се... Какво ме прихваща??

Статистика: Публикувано на от malina.il — 15 Юни 2016, 18:23