Други здравни специалисти • Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

d.popova написа:Здравейте, г-жа Тодорова!Преди 15 години бях изпаднала във някаква /необяснима за мен и до днес причина за / страхова невроза, беше ме страх от всичко и всички, безсъние, притеснение, стеснение, изолация и пр... без да съм изживяла нещо фрапиращо към него момент. След 3 месечно лечение и консултации със психолог всичко се нареди и аз отново се върнах към социалната среда, уверена и изпълнена със живот .... до преди годинаОмъжих се, имам прекрасна дъщеря,в брак съм от 13г, като цяло семейният ми живот не е цветущ, още от самото начало се разочаровах от съпруга си, дадох си сметка, че не мога да разчитам на него и не разчитам и до ден днешен / опора в живота до днес са родителите ми /, въпреки това останах във брак заради детето си, сметнах,че за него тава ще е по-добре, а и донякъде от съжаление към съпруга си.. Завърших наскоро висше образование /благодарение отново на родителите си/, идеята ми бе, че с него ще успея да се реализирам и ще предложа по-добър стандарт на живот на дъщеря си, но уви... /пропуснах да спомена, нашият татко е международен шофьор, което предполага стандартът да е добър, но не е ...каквото си изкара, си го похарчва демонстративно и безразсъдно... буквално трохите са за детето, не преувеличавам.../та днес се сблъсквам с най-големият си кошмар, вече икономист-бакалавър, предстои ми и дипломиране магистър, не ме наемат и това е... имам вече няколко интервюта-провали, още излизайки от интервюиращата зала аз съм смазана и с ясно съзнание, че отново съм се изложила.... по време на интервю съм със сърцебиене, треперене/ръце или тяло,глас/ и мислите ми мигновено изчезват от главата ми, чисто депресивно състояние.... от самочувствието ми и помен не остана, срутена, разрушена и в последните месеци и съпругът ми ми налага някакви психо атаки, от който в мен остана една празнина и необяснима омраза към него, нямам желание нито да го чувам, нито да го виждам.../държа да подчертая,че друг човек в живота си нямам и съм нямала по време на брака си, изцяло се затворих и изолирах от външния свят, донякъде "благодарение на ревнивият си съпруг,и съм изцяло погълната в грижа по дъщеря си, макар, че вече е голяма 11г, като в последно време се замислям дали не и вредя по този начин /Спортувам с нея всеки ден на спринт пробягваме около километър, което за момента ме кара да се чувствам ок, до вечерта ..когато тя заспи, започват моите терзания... В един момент съм решена да се разведа, в следващият момент с наведена глава решавам, че няма, защото ще се отрази мн негативно да дъщеря ни, решена,че ще се справя с изблиците си на притеснителност по време на интервю, в следващия момент наведена, че нищо не става от мен, макар, че не го вярвам в действителност, привлекателна млада 33г дама съм, с висока интелигентност.... а разбита психика !!! Какво да правя, решение нямам, с ясното съзнание съм, че нещо трябва да променя , но като, че ли сили нямам, наясно съм,че съм в депресия, а ме е срам да го призная, а и финансова възможност към момента нямам за психолог!!!Здравейте,За съжаление проблемите ви трудно могат да бъдат решени на форумно ниво. Още в детството си човек изгражда правила и допускания за успешния начин на собственото си функциониране. Вие най-вероятно поставяте нуждите на другите над своите собствени, така че вашите нужди никога да не бъдат споделени, в резултат на което вие дори не знаете какви в действителност са вашите реални нужди. Такъв поведенчески модел аз наричам страх. Този страх започва в детството и се отразява на целия живот. той започва с нещо, което ни е било причинено от нашето семейство или от други деца. Може би сте била прекалено критикувана, изоставяна или прекомерно защитавана, депривирана. По този начин страхът става част от нас и много след като напуснем дома и сме пораснали продължаваме да създаваме ситуации, в които ние сме малтретираните, игнорираните, унизените или контролираните и в които ние не успяваме да постигнем нашите най-желани цели. Страховете определят как мислим, как се чувстваме и как действаме. Те пораждат силни чувства като тъга, гняв и безпокойство. Дори и да изглежда, че имаме всичко - социален статус, идеален брак - ние често сме неспособни да се насладим на живота. и да повярваме в нашите постижения. Разбирам, че осъзнавате нуждата си от промяна, но ви е трудно да го направите. Бих ви препоръчала да си отговорите на въпроса: "Какво бихте правила ако проблема го няма"? Запишете отговорите си и си задайте следващ въпрос : "Как мога да го постигна? Направете си план за осъществяване на желанията и начало на действието. Ако се колебаете си задайте въпроса "Кое е най-страшното което може да се случи, ако постъпя по този начин"? Добре е да се научите да рискувате разумно, защото докато не скочите от своя остров няма да намерите обетована земя.Накрая бих ви препоръчала да се обърнете към психолог от вашия град, защото сама трудно ще се справите. Професионалистът ще ви помогне да си отговорите на "трудните" за вас въпроси и да предприемете действия за вашето личностно израстване. Разбирам финансовото ви затруднение, но се надявам, че все още имате подкрепата на родителите си или други близки хора. Пожелавам ви успех!

Статистика: Публикувано на от Galina Todorova — 21 Май 2016, 12:36