Други здравни специалисти • Re: Галина Тодорова – психолог-консултант

Здравейте, г-жа Тодорова!Преди 15 години бях изпаднала във някаква /необяснима за мен и до днес причина за / страхова невроза, беше ме страх от всичко и всички, безсъние, притеснение, стеснение, изолация и пр... без да съм изживяла нещо фрапиращо към него момент. След 3 месечно лечение и консултации със психолог всичко се нареди и аз отново се върнах към социалната среда, уверена и изпълнена със живот .... до преди годинаОмъжих се, имам прекрасна дъщеря,в брак съм от 13г, като цяло семейният ми живот не е цветущ, още от самото начало се разочаровах от съпруга си, дадох си сметка, че не мога да разчитам на него и не разчитам и до ден днешен / опора в живота до днес са родителите ми /, въпреки това останах във брак заради детето си, сметнах,че за него тава ще е по-добре, а и донякъде от съжаление към съпруга си.. Завърших наскоро висше образование /благодарение отново на родителите си/, идеята ми бе, че с него ще успея да се реализирам и ще предложа по-добър стандарт на живот на дъщеря си, но уви... /пропуснах да спомена, нашият татко е международен шофьор, което предполага стандартът да е добър, но не е ...каквото си изкара, си го похарчва демонстративно и безразсъдно... буквално трохите са за детето, не преувеличавам.../та днес се сблъсквам с най-големият си кошмар, вече икономист-бакалавър, предстои ми и дипломиране магистър, не ме наемат и това е... имам вече няколко интервюта-провали, още излизайки от интервюиращата зала аз съм смазана и с ясно съзнание, че отново съм се изложила.... по време на интервю съм със сърцебиене, треперене/ръце или тяло,глас/ и мислите ми мигновено изчезват от главата ми, чисто депресивно състояние.... от самочувствието ми и помен не остана, срутена, разрушена и в последните месеци и съпругът ми ми налага някакви психо атаки, от който в мен остана една празнина и необяснима омраза към него, нямам желание нито да го чувам, нито да го виждам.../държа да подчертая,че друг човек в живота си нямам и съм нямала по време на брака си, изцяло се затворих и изолирах от външния свят, донякъде "благодарение на ревнивият си съпруг,и съм изцяло погълната в грижа по дъщеря си, макар, че вече е голяма 11г, като в последно време се замислям дали не и вредя по този начин /Спортувам с нея всеки ден на спринт пробягваме около километър, което за момента ме кара да се чувствам ок, до вечерта ..когато тя заспи, започват моите терзания... В един момент съм решена да се разведа, в следващият момент с наведена глава решавам, че няма, защото ще се отрази мн негативно да дъщеря ни, решена,че ще се справя с изблиците си на притеснителност по време на интервю, в следващия момент наведена, че нищо не става от мен, макар, че не го вярвам в действителност, привлекателна млада 33г дама съм, с висока интелигентност.... а разбита психика !!! Какво да правя, решение нямам, с ясното съзнание съм, че нещо трябва да променя , но като, че ли сили нямам, наясно съм,че съм в депресия, а ме е срам да го призная, а и финансова възможност към момента нямам за психолог!!!

Статистика: Публикувано на от d.popova — 19 Май 2016, 15:44