Съмненията са Човешки, Потока на Сърцето е Божествен

Съмненията са като спирачките на кола. Те водят до застой. Мислейки си прекалено много и контролирайки твърде много, спира нашата жизнена сила. Спрете да мислите и се настройте. Нека сърцето ви се движи с радост, без да го контролирате с ума си. Само сърцето може да усети какво означава да бъдеш жив. Чувствата ви казват, че сте живи. Умът няма чувства. Той е студен и безжизнен като компютър. Умът създава правилно и грешно и страда от илюзията, която е създал. Няма правилно или грешно. Има само поток на Живата Сила. Живата Сила отваря сърцето и ние изпитваме Любов и Щастие. Умът казва Не, и Любовта и Щастието изчезват. Знаете ли, че всеки път, когато кажете Не, вие спиранете потока на живота? Няма правилен начин да се направи нещо. Единственият начин, който е ефективен е когато сърцето ни се движи с енергия и ентусиазъм. Умът ви иска да се впише в хората около вас. Сърцето естествено се движи без да мисли и естествено тече със силата на Вселената. Тази вселена не е създаденa от човешката логика. Тя просто стана живa от себе си и за себе си.Нашият човешки ум и нашето его искат да контролират всичко и да го направят логично. Това може да доведе само до болка. Човешкият ум не може да спре потока на Природата. Ако успеем да спрем потока на Природата, нещо страда и нещо умира. Освободете се и вярвайте, че вселената може да види това, което не можем да видим. Доверете се на сърцето си, за да се мотивира от природата, а не от човешки правила и условия.Това е зората на Ерата на Сърцето. Просветлението използва ума, но не разчита на неговота логика. Вселената няма ум, който да я контролира. Дори и Бог знае, че няма логика в потока на Вселената. Логиката е права линия. Вселената се движи в спирали от радост. Загубете ума си във водовъртежа на живота и ще намерите Безкрайна Радост. Загубете ума си в потока на сърцето си и ще откриете космическата Любов.ИзточникПревод: Димитър Кирилов | Самосъзнание.comhttp://www.xn--80aapggvibf1ad2i.com/2015/04/symneniqta-i-potoka-na-syrceto.html