„Жоро Павето“. Име, което се превръща в нарицателно и остава завинаги запечатано в аналите на градските легенди…

Кой не знае Жоро Павето, кой не е чувал за него?! Това име хвърля в ужас нашите майки и баби и държи влага на милицията в продължение на няколко месеца през далечната 1968 година. Той действал нощем в различни квартали на столицата, а любимото му оръжие е увито в носна кърпа улично паве. Престъпленията му се разчуват напук на държавната цензура и съвсем скоро, подобно на западните му „колеги“, неговата тайнствена персона се сдобива с шеговития псевдоним „Жоро Павето“. Име, което се превръща в нарицателно и остава завинаги запечатано в аналите на градските легенди…Паника в столицатаПогрешно на общоприетото схващане Жоро Павето не е сериен убиец. Той напада шест жени, като пет от тях оцеляват, но последната, 69-годишна пенсионерка, умира в болницата (според други източници жертвите са седем). В тъмнината на ранните утринни часове (между 5:30 и 6 часа) Павето се промъквал тихо зад жените и ги удрял по тила с някакъв тежък предмет. Прякорът си получава, защото до една от пострадалите е намерено увито в носна кърпа паве. Той очевидно е сексуален маниак, защото разсъбличал жертвите си, но не ги изнасилвал (според други източници ги изнасилвал многократно). Първата му жертва е 41-годишна жена, причакана призори пред дома й, зашеметена и оставена полугола в безпомощно състояние.Незнайно по какви пътища и пътеки слуховете за бродещия в нощта мълчалив злодей напускат пределите на милицията и плъзват из софийските улици, достигат до домовете на гражданите и хвърлят в паника цялото население на столицата. Жените не смеели да излизат по тъмно сами, а милиционерите отчаяно се опитвали да надушат следите на тайнствения нападател. Служителки на милицията дебнели навън в цивилно облекло, опитвайки се да примамят маниака.Към случая били привлечени трима видни психиатри, които изготвили профил на неизвестния извършител. Според тях той бил млад човек, психопат със садистични наклонности. Те препоръчали на милицията да търси Павето сред регистрираните сексуални насилници. Властите се захванали да разследват всеки подозрителен случай, свързан с неестествено сексуално поведение. Задържали и разпитвали всякакви странни екземпляри, но нито един от тях не бил техният човек.Злополучен воайорНай-накрая късметът им проработил във вечерта на 6 ноември 1968 г. В 21:30 часа обитателите на един столичен дом се приготвяли за лягане. Възрастната домакиня пожелала лека нощ на дъщеря си и зет си. Тя се оттеглила в стаята си и започнала да се съблича без да знае, че под прозореца й дебне опасност.Отвън, покачен на купчина дърва за огрев, през стъклото й надничал някакъв младеж. Воайорът жадно попивал с очи вечерните приготовления на жената, но очевидно възбудата му била прекалено голяма, защото не могъл да се задържи стабилно върху дървата и купчината се срутила. Жената се стреснала от шума и се разпищяла при вида на опуленото през прозореца непознато лице. Нейният зет й се притекъл на помощ и подгонил злополучния воайор. За щастие, техният съсед бил служител в криминална милиция и се включил в преследването почти по долни гащи.Запъхтяният нарушител ловко се шмугнал в общежитието за глухонеми на улица „Козлодуй“ 187. Той легнал в едно от леглата, завил се презглава и се направил на заспал с надеждата, че преследвачите му няма да го намерят. Потният криминалист обаче не бил вчерашен и бързо прозрял детския му трик. Той го измъкнал от леглото и, вероятно не много любезно, го отвел във Второ районно управление на милицията.Историята мълчи по въпроса как точно сътрудниците от родната милиция са постъпили със задържания перверзник. Познавайки доскорошните привички на органите на реда в третирането на дребни хулигани, можем смело да предположим, че новопостъпилият арестант се е запознал отблизо с някои добре изпитани през вековете методи за разпит, на които днес не се гледа с добро око.Ченгетата установили, че задържаният се казва Милчо Кирилов Миланов. Той бил на 25 години, глухоням и работел като мебелист в предприятието за хора с увреден слух „Тих труд“ на бул. „Асен Йорданов“ 11.Тъй като младежът попаднал в милицията вследствие на сексуална проява, той автоматично бил сравнен с изготвения от психиатрите профил на тайнствения Жоро Павето. Съвпадението било удивително.Милчо Кирилов Миланов е средният син в обикновено селско семейство от софийското село Ракита. Той се разболява от менингит на шестмесечна възраст и загубва говора и слуха си, но родителите му разбират това едва когато момченцето станало на две години. Те записали седемгодишният Милчо в специализирано училище в София, но момчето не проявявало интерес към учението и с мъка завършило седми клас.Неговите познати го описват като човек с извънредно силна сексуалност и почти никакви задръжки. Милчо си позволявал нагло и безсрамно да опипва всяко момиче, което му хванело окото. Чистачката на общежитието за глухонеми разказва, че често е заварвала леглото му празно в шест часа сутринта. Когато милицията претърсила кревата му, под дюшека му лъснало едно италианско порнографско списание, което Миланов бил откраднал от бригадира си.Неустоимо предложениеТези открития навели властите на мисълта, че Милчо Миланов би могъл да е тайнственият софийски нападател, когото търсели от толкова време. Срещу него обаче нямало никакви доказателства. За да се сдобият с уличаващи сведения, властите прибегнали до стария изпитан номер с „къртицата“. Те вкарали в килията на Милчо един агент на криминална милиция, който владеел отлично езика на глухонемите, тъй като и двамата му родители били такива. Агентът под прикритие се представил пред Милчо за изнасилвач, което превърнало секса в главна тема на разговорите им.Ловко подстрекаван от прикритото ченге, Миланов скоро започнал да разказва за своите нападения, украсявайки ги с измислени сексуални подвизи. „Изобщо не съзнава какво е извършил и не му прави впечатление“ – докладвал камерникът.Когато обаче го привикали за разпит, той отрекъл да има нещо общо с престъпленията на Жоро Павето. Наложило се милиционерите да измислят друг подход, за да му развържат „езика“. Не след дълго самият Миланов им дал идеалното средство за това. Оказало се, че той е заклет левскар, а съвсем скоро, на 17 ноември щяло да се играе футболното дерби с ЦСКА. Ченгетата му направили предложение, на което Милчо не могъл да устои. Те обещали да му разрешат да гледа мача, ако си признае всичко. Миланов не се колебал дълго. Той разказал за пет нападения, включително и за убийството на пенсионерката. Мотивът за омразата му към жените се състоял в това, че те можели да чуват, а той бил глухоням. Милчо нямал реални сексуални връзки и така задоволявал фантазиите си.Полицейските кучета разпознали миризмата на Милчо по кърпата, в която било увито предполагаемото оръжие на престъплението – павето. Освен това била извършена и реконструкция на престъпленията, в която взел участие и самият Миланов. Властите платили на една доброволка десет лева, за да изиграе ролята на жертвите, а Милчо показвал нагледно как точно е извършил нападенията си. Всичко това било заснето от камерите на държавната телевизия.Ситуацията била удобна за всички – Милчо се радвал, че са му позволили да гледа мача и бил още по-щастлив, когато неговият любим отбор Левски спечелил със 7:2. Следователите също били доволни от признанията му и вярвали, че са спипали Жоро Павето. Оставало само престъпникът да бъде изправен пред съда и да получи наказание за деянията си. Датата на процеса била насрочена за февруари 1969 г. Общественото мнение настоявало за смъртно наказание.Невинен?Психиатрите решили, че Миланов е вменяем и на 19 февруари съдът произнесъл присъдата му – 20 години затвор при усилено строг режим. Съобщението на БТА носело заглавието