Ремонт на покриви-нова конструкция

Падахме,ставахме.Намирахме себе си и се губехме.Смяхме се и плакахме.Бяхме с много момчета.Дали красиви,дали не.Променяхме се.Научихме се да обичаме,да мразим.Открихме щастието,летяхме.Спряхме да търсим и тогава се намерихме.За първи път разбрахме какво е да трепериш от болка и да плачеш от радост,заедно! Копняхме и мислехме.Господи,няма вечер,в която да не сме заедно.Най-важното е,че ние успяхме да си дадем нещо,което не сме притежавали досега.Дадохме сърцата си една на друга.Друг път сме ги давали също,но са ги потъпквали и наранявали..Никога не съм си и помисляла,че мога да се радвам толкова на нечие друго щастие както сега.Всеки път когато се погледнем си даваме сила,губим се в очите си,виждаме цялото си бъдеще в тях.Караме се,казваме неща,които не мислим,но винаги стигаме до пътя,където щастието е повече от болката.И в един момент,след цялата преживяна болка ние решихме да си припомним какво е щастие.