Тъждествено

Тъждествено

ПЛАМЕН ПАРНАРОВ Вкусът и ароматът ти си. Дъга под птичето крило. Сън за невидимо привличане. Дете от лято и любов.

Желание и вино ти си. Осиновила думи в мен. Едно осъмване във синьото. На краткия ми земен ден.

Сега звучи като Завинаги. Детето в твоите светове измерва дните си с безвремие. След вечерните ветрове.

Разбираш по това, че си обичана. (Изхвърлих суховея в сетивата.) Годините нашепват неприлично. А ме е страх да ти драскам душата.

Вкусът и ароматът ти си. Желание и вино. Сега звучи като Завинаги. В едно осъмване до синьото…

Скитник

Дърво – с обърнати в небето корени- е този ден. И някъде ( в прекършените клони) блещука памет. Или се гони с вятъра следобеден в следи от прилепи душата ми… И само в стенописа блед на изоставена и глуха църква светът е съхранил и светлина от теб. В светулки от звезди. По мръкнало. Един монах, затоплил цветовете със опакото на душата си, ще чака в мен и в теб да светне. За да изстърже светлината… И привечер ще прати сам щурецът в мене- без компания. Ще го нахраня с капка мед, оставена от твоите длани. И с капка вино (от очите ми изпита) ще продължи във тебе да се скита…

Аскет

Като в безлюдна църква дните си отеква. А в стъпките му Лудият се блещи. Наоколо поникнал троскот е завързал лицето му. В последните искри от свещите.

Иконата е сякаш птица. Сънувала да отлети . В сърцето . Или към езерата време. На вечерните му зеници. Там есента е само минало. В очи на ято закъснели жерави. А той сред ятото живее- в забравените мигове на синьото. Където лъчът слънчев се стопява в капчука самота. До чашата море от зима, останала след любовта…

Признание

Нощем закачалката на дните ми (препълнена с амбиция, себедоказване,съмнение в другия, неочаквани обрати, умора…) нощем не издържа тежестта на дневното тяло. И тогава дните ми се строполяват в мене Необлечени. Зъзнещи в мъглите на желанието ми за щастие…

На ръба на утрото, където свършва нощта от теб. Или на границата(на разсъмналата ми наивност). Обличам слепешком дните си от Вчера с цветовете на любовта, недочакали Утре… На ръба на времето, където започва Самотата. Без теб…

Тагове:    тъждествено