Призив към бургаските писатели

Дами и господа, бургаски писатели!

Издигам призив за опазване и надграждане хилядолетната култура, градена от великите предци на българската словесност. Никой не може да бъде истински писател като изолирано и усамотено битие. Да, писането е самотно занимание, но книгата трябва да намери своите читатели. Процесът на дезинтеграция сред писателските среди в Бургас е така очевиден, че отблъсква читателите. На пръв поглед това е търсения в предишни времена плурализъм. Но за четящите е враждуване и противопоставяне между писателите, граничещо с абсурда. Като че ли стремежите на бургаските владетели на перото остават единствено „злато за глупците”, като в романа на Херман Хесе , не придобиват търсената стойност за света. Цари отчуждение, непознаване, отрицание, претенциозност на развелите знамето на последната инстанция на истината, водещи до блатото на обезличаването.

Предстои ни да открием отново Общността, нейния дух, нейните ценности и практически измерения. Трябва да я измислим наново върху универсалната основа на личността. Главно условие е многообразието – тоест разнообразието на дарбите или на призванията, дарени от Бога. Писателската общност трябва да е отворена най-напред за отделните призвания.

Но няма жива общност без чести срещи, без средства, с които да скъсиш разстоянията, да разговаряш с тези, които творят на същото поле като тебе. Онова, което трябва да изградим като една общност, не е нищо повече, но и нищо по-малко от възможност за общуване. Основна, универсална необходимост и съставна част на човешкото. А в града ни няма дом на писателите, клуб на писателя, кафене за пишещите. Не сме създали и литературен музей. Нека да споменем „българина и жител на Бургас” Христо Фотев, който обезсмърти родния град в толкова хубави стихове. Всички го срещахме, познавахме, радвахме се на присъствието му като свещенодействащ поет в клуба на културните дейци.

Съществува един наследен общностен инстинкт, който прави от литературата преди всичко духовен дом, така необходим в глобалния свят! Крайно време е ние, бургаските писатели да не заравяме главите си в пясъка, макар че живеем на морското равнище. Както е казал Ницше: „Ужасно е да загинеш от жажда в морето. Трябва ли така да пресоляваме истината си, че вече дори да не утолява жаждата?“

Призовавам всички, които се молят в храма на българския език, да се включат и да създадем Бургаска писателска общност. За да имаме писателски клуб, литературен музей и дух на уважение помежду си.

Стана Апостолова, член на Дружество „Български писател“, Бургас

Тагове:    призив,    към,    бургаските,    писатели