Скитница

СКИТНИЦА

Потомка на древна ли, мъдра езичница,

или на странствуващ и весел моряк,

ти носиш злощастната орис на скитница

и светлия порив на вятър южняк.

Земята за нейната мъдрост залюбила,

в планински усои поръсена с цвят,

уюта домашен навеки изгубила,

и с болка отрекла големия свят,

ти свят си открила с интриги заплетени,

свят истински мъдър, красив, непознат,

свят, в който скалите са книги нечетени,

горите, във който легенди шептят.

Ти с гордост разчиташ вековните ребуси

в най-вечния живототрептящ алманах.

Земята разказва за теб и за себе си,

за звездната същност на земния прах.

Ти птица си волна, сестра си на вятъра,

със полет превземаш поредния връх,

но кръст си понесла за тежко разпятие

и с него присядаш на хладния мъх.

Над тебе високо си шушнат дърветата

и в арки се сплитат, във стил рококо.

Там вятърът горе си пише либретата,

небето ти смига с присвито око.

И празнично с перли от слънце накичена

ти чуваш как вятърът свири за теб

любимото твое мажорно капричио

и шепне шекспиров забавен сонет.

Тагове:    скитница