Растейки в дигитален свят: Как Интернет влияе на идентичността на тийнейджъра

Когато 14 годишната Хана Смит се обърнала към популярна социална мрежа -  Ask.fm през юли 2013, тя просто искала да добие повече самочувствие.

Стресирана от ученето за изпити и завръщането на екзема, заради която се чувствала грозна, Смит изляла чувствата си в сайта, който позволявал потребители да задават въпроси, и да получават отговори от анонимни гости на сайта. 

Отговорите дошли бързо един след друг. Анонимни гости я провокирали да се реже, или да пие белина. Друг дори й казал "Направи ни услуга и се самоубий."

Когато Смит направила точно това, месец по-късно, баща й обвинил анонимните коментари в Ask.fm за смъртта на дъщеря му. Семейството изискало действия срещу сайта, а смъртта на Смит оглавила заглавията в медиите по света.

Това, което още повече намерили следователите за трагично било, че Смит сама си изпратила съобщенията, пълни с омраза, с надеждата, че приятелите й ще я защитят и ще я уверят в обратното. 

Случаи като на Смит са редки, но това, през което тя е минала, е нещо, през което минават повечето тийнейджъри: търсят подкрепа на идентичността си от приятели, непознати и то най-често чрез социални мрежи. И с идването на новите поколения - трябва да се запитаме как Интернет ще влияе на формирането на тяхната идентичност. 

Катерин Стейнър - Адеър, психолог и автор на "Голямото отвързване: Да защитим детството и семейните отношения в дигиталната ера" казва, че този тип външно потвърждение, което Смит е търсила онлайн, е жизненоважна част от формирането на идентичността на юношите.

"Нуждата от потвърждение, че си ОК е много голяма. Родителите често се чудят "Как можеш да отвориш сайт, където хората анонимно отговарят на въпроси от сорта на 'Сладка ли съм?', 'Дебела ли съм?'?"Но ако се чудим такива неща, значи сме забравли какво е да си на тяхната възраст."

Социалните медии позволяват на децата да говорят за всичко, като ги свързват с преживявания, които предишните поколения едва ли са изпитвали. Но също прави тийнейджърите податливи на груби коментари, усилва чувството им за невидимост, а това влияе на начина, по който възприемат себе си. 

Според изследване от тази година от Немския научен институт, количеството, което юношите прекарват онлайн се е повишило с 37% в сравнение с 2012г - днес те прекарват близо 4 часа онлайн на ден. Според проучване от 2010г. на Изследователския институт на момичетата-скаути, 74% от попитаните момичета споделили, че започнали да ползват социални мрежи, за да се почувстват по-готини от колкото всъщност се чувстват.

Изледване от 2010г на Университета Йорк показало, че хора с по-ниско самочувствие прекарват повече време онлайн и пишат по-"себерекламиращи" съдържания в сайтове като Фейсбук.

Стейнър-Адеър казва, че докато технологията променя начина по който юношите търсят своята идентичност и получават обратна връзка за нея, същността на поведението им си остава същото. 

"Децата винаги се търсят едно друго, сравняват се с другите. Същото, което се случва по коридорите в училище се случва и онлайн. Разликата за тийнейджърите днес е, че има безкраен брой хора, с които могат да се сравняват" - казва тя. 

Онлайн идентичност срещу реална идентичност

Експерти като Стейнър-Адеър и Д-р Дейвид Грийнфийлд казват, че факта, че много юноши намират своята онлайн идентичност и реална идентичност за еднакви може да е катастрофално. 

Проблемът е в контрола на импулсите, казва Грийнфийлд, професор по психиатрия в Университета по медицина в Кънектикът и основател на Центъра за интернет и технологична пристрастеност. Според него, тъй като мозъкът на тийнейджъра не е напълно развит, те нямат контрол над импулса си и не разбират вредата, която могат да причинят онлайн. 

"Тази група не се различава. Те намират реалната си идентичност и онлайн идентичността си за еднакви, а те всъщност не са. Наред с това няма закъснение между порива да направиш нещо и възможността да го "излъчиш" мигновенно. Те казват и правят неща онлайн, които иначе не биха направили, защото не биха им изглеждали реални. Но това, което правиш в киберпространството те следва в реалния свят." - казва Грийнфийлд. 

Когато онлайн и реалната идентичности не си съвпадат - или когато злонамерени анонимни коментатори казват, че не си свъпадат - може да стане наистина опасно, казва Стейнър-Адеър. 

"Децата прекарват много време изграждайки тази идентичност, на която се надявате, че хората ще откликнат благоприятно. Когато те са нетърпеливи да получат обратна връзка, или са любопитни, социални мрежи като Ask.fm играят доста с уязвимостта на юношите и желанието им да разберат какво мислят другите за тях, и още повече надеждата им, че хората ги виждат като готини.

Борбата за отличаване

Технологиите могат да затруднят формирането на идентичност. Днес има най-много вариации на "себе си" от всякога, което кара децата, които вече се чудят кои са всъщност и да "жонглират" с възможностите. В интервю за NPR, писателят Дъглас Рушкоф обяснява термина, който той измисля по темата "дигиферния":

“ ‘Дигифернията’ е опитътд а съществуваш в повече от едно въплъщение на себе си по едно и също време. Имаш профил в Туитър, във Фейсбук, имаш и мейл адрес. И с всички тези многобройни твои вариации действаш по едно и също време, паралелно. А това обикновено не е комфортна ситуация за човека." - казва Рушкоф.

В усилието да се индивидуализират в мрежата, юношите използват различните акаунти по различен начин, както е открила и изледователката Кейти Дейвис, докато е писала "Поколението на приложенията: Как днешните младежи управляват идентичността, интимността и въображението в дигиталния свят." 

Децата се фокусират над формирането на външния образ, а това ги отдалечава от формирането на истинска идентичност, а второто изисква доста усилия. 

"Те изграждат и промотират себе си почти като марка. Ако през цялото време проектираш своята идентичност външно, това изчерпва времето ти да се погледнеш отвътре."

Типа себерекламиране или изразяване зависи от мрежата. 

"Ако са във Фейсбук, идентичността им може да се види от доста различни зрители. Затова това ги ограничава в начина им на себепоказване, защото трябва да изглеждат добре пред доста голма публика." - казва Дейвис. 

Естествената нужда да търсиш одобрение онлайн може да създаде зависимост от Интернет, казва Грийнфийлд. И тъй като юношите днес са "дигитални" по природа е по-вероятно те да се пристрастят. Това може да се види по начина, по който един младеж борави с мобилния си. 

"Телефонът е нещо много повече от начин на комуникация. Те вече не излизат без него, по-скоро биха ходили голи. Това е станало част от тяхната идентичност на социално и културно ниво." - казва още Грийнфийлд. 

Дейвис и Гарднър го наричат "поведение, зависещо от приложенията" и въпреки, че е рядко, се развива с бързи темпове. Например, ако дете има домашно, то е много вероятно да потърси фактите онлайн. Но такова, което е зависимо от приложенията не само, че ще потърси фактите онлайн, но и ще търси анализа им пак в мрежата, вместо само да разсъждава над тях. 

Същия тип зависимост се появява и в отношенията, когато някои хора предпочитат да си говорят онлайн, вместо на живо. Други могат да определят мнението си на базата на Фейсбук мнения - като например кой филм да гледат или дори как да решат личните си и морални дилеми. 

"Техния онлайн живот и офлайн живот им изглеждат еднакво реални, и доста плавно се местят от единия към другия" - казва Дейвис. "Но според мен някои младежи са твърде обвързани с онлайн общността и ще им е доста трудно да интегрират идентичността си в реалния свят."

Дигиталния ролеви модел

Най-важното нещо, което децата имат на разположение е добрия родител. 

"Много родители мислят, че понеже (не) разбират техниката, са с вързани ръце. Не трябва да знаеш (точно как работи технологията), за да определиш правила" - казва Стейнър-Адеър.

Родителите трябва да представят добър дигитален модел, казва Дейвис. 

"Родителите са много силни модели за децата си. Те виждат колко обвързани са родителите им с технологиите. Всъщност не опира до самите технологии а до това как ги използваме и колко сме зависими от тях."

Стейнър-Адеър стига до подобно заключение, докато правила проучване за книгата си. Тя разпитала 1000 деца на възраст 4-18г за това доколко техните родители използват дигитални устройства. Тя често получила отговори от деца на всяка възраст, че често се чувстват игнорирани, тъжни, самотни и дори ядосани, търсейки вниманието или помощта на родителите си. 

"Говорих с млада жена, която ми сподели "Попитаха ме за първия ми семестър в колежа и след 2 секунди ме спряха, за да правят резервация за вечеря!". Това не е начинът, по който искаме да се чувстват децата ни. Те имат нуждата да знаят, че родителите им ги е грижа за тях."

Родителите трябва да се интересуват от тревогите и въпросите на подрастващите им деца, и да са запознати кои сайтове са популярни сред децата от различните възрастови групи. 

За да помогнем контрола на импулсите на децата, първо трябва да научим децата как да ползват камерите на телефоните си за подходящи неща, а не за унижение. Третирайте устройствата при преспиване у приятели като алкохола: Заключете ги или ги махнете от погледа на децата. Накарайте децата да разберат силата, която имат, ако притежават смартфон, казва Стейнър-Адеър. 

"Те играят в различен пясъчник. Децата си играят с играчка, което има много по-голямо влияние, отколкото те разбират. Родителите с право се чувстват изумени от всички предизвикателства, които техологиите носят със себе си. И все пак това е ерата в която сме родители."

Изотчник:  http://national.deseretnews.com

Тагове:    растейки,    дигитален,    свят,    интернет,    влияе,    идентичността,    тийнейджъра