Що е то? Ларингеален стридор...

Дори не знаех, че съществува такова нещо като "ларингеален стридор", докато невръстното ми бебче не се оказа с такъв. Какво точно е стридора и как премина при нас - ще можете да прочетете по-долу...

Като начало - ето описание за ларингеалния стридор от сайт, намерен в Google:

Вроден ларингеален стридор мкб Q31.4 Вроден ларингеален стридор - изображение При вроден ларингеален стридор (stridor laryngis congenitus) непосредствено след раждането се чува своеобразен, най-често сакадиран инспираторен стридор. Шумът намалява и дори изчезва при покой (по време на сън) и се увеличава при активност на кърмачето. Гласът е ясен, храненето е нормално. Общото състояние на кърмачето е добро, но може да се влоши при добавяне на инфекция, тъй като оточната лигавица и натрупаният секрет увеличават стенозата и засилват диспнеята. При ларингоскопия се вижда тесен епиглотис, надвиснал над хипопластичния ларинкс. Подвижността на гласните връзки е запазена. В повечето случаи на вроден ларингеален стридор причината се състои във вродени промени във формата на ларинкса, както и в податливост на хрущялите, най-вече на епиглотиса. По-рядко вроден ларингеален стридор се дължи на притискане на ларинкса или трахеята от увеличени лимфни възли, от туморна формация, двойна аортна дъга и др. Вроденият ларингеален стридор обикновено е доброкачествен и изчезва спонтанно до навършване на едногодишна възраст. По изключение, при силно изразена диспнея, може да се наложи интубация или дори трахеотомия. Прилагат се още витамин Д и калций. При задържане или засилване се предприемат диагностични изследвания и ако причината е отстранима, се предприема оперативно лечение. от framar.bg 

И така, дъщеря ми се роди на 4 юни 2012г., когато аз бях на 25г. Всичко по време на бременността ми и раждането бе повече от добре. Тя се роди 2850гр, 50см. Закърмих я още в същия ден, а след 2 дни се прибрахме вкъщи. 

Повикахме Джи-пи-то, за да направи редовния преглед след изписване на новородено, всичко бе наред и ние си се гледахме. Но аз и съпругът ми забелязахме доста странен и неприятен шум, докато тя дишаше. Все едно й е запушен носа и не може да диша, но не точно... (за информация - новородените не могат да дишат през устата, само през носа!) Ние го нарекохме "хъркане". Тъй като нямах особен опит с толкова малки деца, се обадих на близки, които наскоро са минали по този път, и ги попитах дали при тяхните бебчета е имало такова нещо. Но при тях не се беше случвало. 

Запалих колата, докато малката спеше, и отидох до поликлиниката, където беше педиатърката. Попитах я какво може да е, и дали трябва да будя детето й да го водя при нея. Тя, още при първия преглед у дома, беше чула звука, за който говорех, и ми сподели, че според нея малката е с ларингеален стридор. Късмет бе, че внучката на същата педиатърка също бе с това "чудо" и тя имаше повече от необходимия опит. След като ми обясни, че това най-вероятно ще продължи в близката година, не можах да сдържа сълзите си.

Прибрах се вкъщи, легнах и от тъгата, че малкото ми същество, което обичах безкрайно, има проблем още от раждането си се разплаках неутешимо. От плач не можах да обясня на съпруга си за какво става дума, което го изплаши доста. Успокоих се и му споделих какво ми е казала лекарката.

И така се започна - когато привечер плачеше от колики, след това 1 час "хъркането" й беше нетърпимо. Пазехме я от всичко и от всички, защото и най-малката настинка бе опасна. Когато беше на почти 3м. беше с леки сополки, но стридора така се засили, че изкарахме 3 дни в местната болница. 

След като ни изписаха - си купихме и инхалатор, за да може да я облекчаваме. Толкова бяхме щастливи, че ще бъде лятно бебе и ще можем да сме повече навън, а се оказа, че заради стридора - не можем да стоим на топлия въздух, защото още повече засилваше проблема. Няма да забравя как един път към 7 вечерта я изведох с количката, а тя така се "разхърка", че се прибрахме и не знаех как да я накарам да се успокои. Аз плачех, тя хъркаше, и всичко ми изглеждаше безнадеждно. За капак - след плачене от нейна страна, нещата ставаха по-зле, заради което всички се стараехме да я успокояваме веднага, след като се разплаче за нещо. Ако искаше да я носят - носехме я, ако искаше друго - получаваше го. За щастие, това не я разглези, просто днес е едно усмихнато и весело дете :) 

Да, всъщност проблема не е нещо кой знае какво, но постоянно имах чувството, че се задушава. Всички лекари, които обиколихме, за да получим допълнителни мнения ми казваха, че всъщност на нея не й пречи. Единствено й давах Калциев глюконат и Витамин Ц при засилване, постоянно чистехме нослето от сополки (то това се прави така или иначе), правехме инхалациите и отложихме всички ваксини. За щастие тя не боледуваше, кърмих я до 1г2м, но въпреки това не я събирахме с други деца по градинки - все си бяхме самички, или най-много с роднински деца. И все се чудехме - кога ли ще мине?!

Една сутрин със съпруга ми я изведохме в 6 сутринта навън, защото дишането й пак беше доста неприятно, а само хладен и влажен въздух я успокояваше. И така... Тя си растеше абсолютно нормално, нямаше проблем с говора или с каквото и да било друго.

Мина се време, и забелязахме как НАИСТИНА този проблем започна да изчезва. Кошмарните мигове, в които ни се струваше, че не може да диша бяха свършили. Преди спеше само по корем, защото това успокояваше дишането - и въпреки това през нощта понякога не можеше да се спи от силните звуци, които издаваше. Сега - няма и помен.

Дъщеря ми преди няколко дни стана на 2 годинки. Все още почти нямаме ваксини - имаме само хепатитна и Пентаксим, тепърва ще бием тази за шарки, а Синфлорикса ще го заменим с друга, по-лека. Все още понякога се чуват неприятни звуци от гърлото й, но наистина няма нищо общо с преди. Така, че, мили родители - ако в момента преминавате през същото с вашето бебче и се чудите какво се случва и кога ще мине - поемете дъх, запасете се с повече търпение и нерви и ще видите как с времето при мъничето ви няма да има и следа от това неприятно нещо.

За да приключа - ще обобщя всички съвети, които съм получила от лекари, за да се справим с проблема:

  • На най-първо място - пазете детето от настинки! Да, то няма родител, който умишлено да иска детето му да настине, но при тези деца това е от изключително значение! Ако означава да ограничите контактите дори с най-близките, направете го. Иначе ще си предизвикате излишни грижи!
  • Много редовно почистване на нослето с физиологичен разтвор (или всички подобни), при възможност - и изсмукване на сополките. Малките бебета дишат само през носа, и ако той е запушен - това доста влошава нещата. При нас това беше почти езечасово упражнение...
  • При възможност - осигурете по-влажен и хладен въздух там, където е бебчо. Ние имахме овлажнител, пускахме и вентилатор (не климатик, защото от него се настива по-лесно!), купихме и инхалатор. 
  • При засилване на звуците - 1/3 ампула калциев глюконат с половин ампула витамин Ц (поне така помня да бяха пропорциите, но най-добре питайте педиатъра!) - 1 път на ден. 
  • Спане по корем - това някак облекчава мускулите на ларинкса и намалява звуците. Ако на бебето му е удобно и не мрънка от позата - това ще помогне. Дъщеря ми дотолкова свикна, че следобедния си сън все още го прекарва по корем.
  • Ако бебето е лятно - разходки по хладно! Ако е зимно - може би ще е с една идея по-лека ситуацията. Както казах - дъщеря ми е лятно бебе, но и при зимното предполагам ще важи условието да не се претопля стаята. Сложете купа с вода близо до уреда, с който се отоплявате, за да овлажните допълнително въздуха.
  • Аз, лично, се стараех да намаля максимално моментите на плач. Тъй като след продължително плачене проблема се засилваше, се стремяхме да я успокояваме веднага. И макар според някои това да разглезва децата - при нас не се случи. 
  • Говорете с педиатъра относно ваксините. Нашата лекарка го предложи сама и освободи малката от задължителните ваксини по медицински причини. Бихме Пентаксим чак към 9-ия месец, и пак не й понесе добре - стридора се беше засилил. Освен това няколко дни преди и след ваксина давах противоалергично и калциев глюконат. Педиатърката му казваше "подготовка". И сега ни предстои да бием ваксина - и отново я подготвям (но вече само с противоалергично!). Камо ли комбинация от Пентаксим и Синфлорикс - за нас тя бе невъзможна! Но, разбира се, това зависи от напредналостта на стридора при всяко бебче. При нас си беше доста силен, даже докато дишаше й се образуваше дупчица в гръдния кош...

Успех, мили родители! 

Тагове:    ларингеален,    стридор

Източник:

От: 09:20 ч. на 19.08.2014 г.

В категория: Общество

Регион: Национален

Прочитания: 3170

ВАЖНИ

ИЗБРАНИ

ИНТЕРЕСНИ

 

© copyright ® 2024 iztochnik.com, собственост на insert.bg. Изработка на сайт от Valival