Какво бих искала да знам, преди секциото?

"Когато забременях със сина си, изобщо не очаквах, че ще се роди чрез цезарово сечение.

Също така не очаквах и да имам усложнения след това, но това е друга история. НЕКА това не ви плаши! Това, което се случи на мен, най-вероятно на вас няма да се случи. И пишейки за това, съм уплашена, защото ме очаква второ секцио съвсем скоро. Страхувам се да не се повтори ситуацията... Сигурна съм, че всичко ще е наред, и все пак ми е трудно да не мисля за това. Този път знам какво да очаквам и съм по-подготвена. Та, за да си напомня всички неща, които научих миналия път, написах този материал. Може да е полезен и за друга жена, на която й предстои такава операция.

Самата операция бе наред - не усещах никаква болка, просто много ровене и дърпане отвътре. Ще имате система на ръката си, катетър и вероятно кислород (аз имах, но незнам дали всеки получава). Епидуралната упойка предизвика неконтролируемо треперене, което бе най-лошата част от цялата операция. Мускулите на рамената ме боляха много, мислех, че ще са възпалени с дни, но не бяха. Може да ви завържат и ръцете - аз дори не помнех тази част и питах съпруга ми дали мойте са били. 

Възстановяването след секцио е по-трудно и бавно от нормалното раждане. Запомнете, че то си е голяма коремна операция! Ще извадят червата ви, и после всичко ще се върне на място и ще ви зашият. Ще сте пълни с газове, а освобождаването им може да е болезнено. Станете и се движете веднага, след като ви разрешат. Така или иначе, най-вероятно ще ви накарат, дори и да не ви се иска. Движението и ходенето ще помогнат тялото ви да се нормализира. 

Ставането от лелгото е най-трудната част. Няма да можете да използвате мускулите на корема, само ръцете и краката. И е по-трудно, отколкото си мислите, че ще бъде. Поне 24ч след това не се хранете. Уверете се, че червата ви работят, преди да се опитвате да се храните с обичайната храна. Вероятно ще ви изчакат да се освободите от газовете, за да се уверят, че работят. Не знам, дали ще ви изчакат 24ч преди да ви дадат храна, но аз поне това планирам този път. 

Вземете разхлабителни преди операцията, и продължете няколко дни след това. Ще ви помогне. Освен това и хапчета за газове ще са ви полезни. Ако трябва да се изкашляте или изкихате - притиснете с възглавница корема, за да облекчите болката. Опитайте в началото да не се смеете, защото вероятно ще е болезнено. Използвайте колан за след секцио. Ще помогне с болката и с нормализирането на тялото ви. В болницата ми дадоха такъв, ако във вашата не осигуряват - си набавете. Ползвайте бельо с висока талия, и такива долни дрехи. Не искате материята да се опира в шевовете ви, нали? Миналия път носих само болнични дрехи през цялото време, този път искам възможно най-скоро да си нося собствени.

Взимайте си редовно обезболяващите, не се правете на герои. По-добре е да ги взимате редовно, отколкото да ви боли. Дори и да се чувствате доста по-добре през следващите 2 седмици, не ги пренебрегвайте. Шевовете ще ви болят известно време след това. Дори и сега, 1 година след операцията, усещам понякога скованост в областта. 

Чувство за вина... Знам, че не трябва да се чувствам виновна, но понякога точно така се чувствам. Все едно съм изпуснала съществена част от това да станеш майка. Трябва да си напомням, че това бе най-добре за сина ми и, че от значение е само, че се роди безопасно и без усложнения.

Няма значение колко страшно звучи, всичко си заслужава."

 Материалът е преведен от блога на Стефани dreamsturnedtoplans.blogspot.com

Тагове:    бих,    искала,    знам,    секциото