По повод Могилино

Във форума на предаването “Часът на Милен Цветков” един фен нарича децата с умствени увреждания изроди, като обяснява, че употребява тази дума в нейния медицински смисъл. Излишно е да казвам, че полудявам, когато се натъкна на човек, опериран от човечността си.Убедена съм, че състраданието е най-естественият отговор на страданието.Когато видя болка, ме заболява корема и първата мисъл, която ми хрумва е да избягам. Предполагам и това е естествено, инстинкт за самосъхранение. Мисля си, че когато избягам или погледна на другата страна, корема ще спре да ме боли и ще забравя какво съм видяла. При някои този фокус се получава. Явно аз просто не съм добър магьосник. Връщам се и подавам ръка. И съм убедена, че така е правилно, така е човешко.Както е и толкова човешко и толкова правилно едно дете да бъде усмихнато, умно, да не крещи и да не е "ИЗРОД - медински казано". Но понякога става така - нещо някъде се обърква. Защо - никой не знае. Но те са тук. Не в Нашия свят. Те са си в техния свят. Кои сме ние, че да си позволяваме да забраняваме настаняването им тук или там ? И какво изобщо означава това "Аз приемам тези деца" или "Аз не ги приемам". Абсурден е самият факт, че тази тема се обсъжда.Скоро отново четох за дете, отгледано от зверове. И се чудя къде е логиката. Животните нямат разум. Те просто се доверяват на инстинкта си. Не мислят, не преценят, не спорят. Това означава,че състраданието няма нищо общо с разума. Състраданието просто е естествен отговор на болката. Странно е когато този отговор липсва. И ако зависеше от мен, бих направила гето накрая на света, бих плащала цял живот, за да подържам това гето, бих скрила там всички, които не могат да отговорят адекватно на страданието. Та с други думи състраданието не е божествена и свръхестествена дейност, дори животните отглеждат това усещане в себе си.2008г.