Кой е виновен

Живеех в малък град. Имх дете и мъж но без брак. Нещата не вървяха. Влюбих се в друг. Той също имаше до себе си жена и дете. Чувствата бяха взаимни. След година на криеница и разправия и от двете страни той замина на работа в друг град. Връзката ни продължаваше. Един ден взех решение. Детето, багажа и при него. Заживяхме заедно. Аз вече нямаше каде да отида а и в новия град бяхме на свободен наем. Не след дълго той започна да си ходи до неговия дом. Казваше, че е въпрос на време другата жена да си отиде но не можел да реши проблема с детето. Мина време. Жената не си отиваше нито със нито без детето. Отиваше си и се връщаше когато си поиска, без дори поне да ме уведоми кога ще се прибере. Идваше си и на другия ден. След три денонощия. А понякога и след седмица. През това време телефона естествено му беше изключен. Обяснението беше, че прави страхотни жертви за нас. Плачех, виках но накрая се примирявах. Започнахме да говорим за брак. Детето ми растеше и вече си пътуваше до татко си по два пъти в месеца. И един ден се случи. Тя си беше отишла отново. Звъни ми на пожар. Плаче и казва, че другата жена е бременна в шести месец. Звучеше абсурдното и невероятно. Когато го попитах отговора беше (нищо не знам) отива да провери. Върна се и обяви НЕ Е МОЕ. всеки момент ще излезе. Отново повярвах. Отново само аз нищо не знаех. Една нощ неговия телефон иззвъня. Той не искаше да вдигне. Иззвъня и моя. Вдигнах. Жената се обаждаше че е родила и да му предам. Гледах и недоумявах. Та нали преди един месец ми донеса документ, че е стерилен. Дори му съчуствах за първото дете. До тук с мечтите. Детето беше признато. Започна да ми говори за тест за бащинството. За водене на дела тъй като неговите и нейните роднини го били принудили да го признае. Отново излъгах себе си. Повярвах. Определихме дата за сватбата. Дори не забелязах че не се говори за негови роднини. Та нали беше първата му сватба. Но имаше и още по лошо. В този щастлив за всеки човек ден той беше напълно сам. Когато след сватбата го попитах отговора беше ВСИЧКИ СИ ИМАЛИ РАБОТА... Бягствата станаха още по-чести но връщане нямаше. Жената си живееше у тях. Той си я издържаше. За в къщи каквото има. Тя никога не беше работила. Дори и към днешна дата е така. На следващата година отново бременна. Не аз разбира се. Вече чакахме номер три. Започнах да притискам за теста който все се бавеше. Но нали съм овца и докато се усетя то вече беше на лице. Да тест имаше но той само потвърди положението. Исках развод. Гонех го постоянно. Излизаше за няколко дни и пак се връщаше. Кошмар след кошмар. Едно зло никога не идва само. Един ден жената заедно със трите се появи пред блока. Каза че е чакала достатъчно. Щом не се развежда да си взима децата да си ги гледа. Бях като цапната с мокар парцал. Гледах и невярвах. Тя разказваше как са ме преметнали първият път с теста. Как са се наговаряли кой какво да ми каже. Бях като в турски сериал. Не можех нито да кажа. Нито някому да се очлача. Беше ме срам. В малкия град се говореше че децата са без баща заради мен. Хем бях унизена и смазана в очите на хората, на детето си. Хем бях и кучката отнела бащата на децата. Никой не знаеше за безсънието. За сълзите за нервите за самотните празници. Няма нова година няма коледа няма велик ден. Измина още една година. В напрежение. Стигна до там че прехвърли своята част от дома си на децата като настойник и попечител до навършване на пълнолетие е единствено майката. Било за да не останат децата на улицата. Можело да реша да искам нещо. Дори се е представил като неженен. Цялата сделка става тайно. Сега жената след като получи всичко обяви че си има приятел. Вече горе долу живе при него но мен ме съсипаха. Сега заради тази сделка не мога дори само да кандидатствам за жилище. Все още имам брак. Но той като баща на тези деца има къде да отиде каквото и да се случи. Дали здравословно или по някакви други за него няма страшно. Но аз? Нямам дом. Роднините не мога да замесвам защото само ще ме заплюят. А имам и дете което вече е на 16г.. Кой загуби и кой спечели. Кой от трима ни беше виновен? Не зная. Може би някой ще ми каже или просто ще ми се изсмее.