Изневерих, но нещата задълбаха. Не мога да съм с никой от тях пълноценно.

Имам приятел от близо 3 години, но напоследък усещам един проблем – отношението му е едно сме женени от 20 години. Няма спонтанни жестове и целувки, няма изненади, може би няма толкова страст ( от негова страна), има рутина, еднакви разговори, еднакви неща з аправене. Като цяло - липса на тръпка, въпреки че аз полагам големи усилия в тази посока. Като цяло е по-затворен в себе си, но ако някой ти скъп, винаги ще намериш как да му го покажеш. Не ме разбирайте офгрешно - държи се мило, съобразява се с мен, не ме ограничава. Но това не е достатъчно за пълноценна (любовна) връзка, мисля. А аз съм емоционален човек, имам нужда от поддържане на страстта и очарованието в една връзка, дори да е дълга. Сексът е ок, но целувките и прегръдките преди и след това са рядкост. Много пъти му намеквам з атези неща, но нещата не се променят и аз все повече се отдалечавам от него в това отношение. Знам че е дребен детайл, но за 3 години ми е казал само веднъж "обичам те". Не омаловажам този израз и не мисля, че трябва да се казва честно, но.... Именно в началото на този проблем, когато страдах много и се чудех как да реша проблема, се появи друг човек. Запознахме се на бар, пихме няколко питиета и после се озовахме в тях. Правихме страхотен секс. Чувството, че си желан, обсипван с целувки и страст, макар и само за една нощ, ме направи щастлива. Знаех, че е изневяра и трябваше да си остане само една, единствена прекрасна вечер, но НЕ. Започнахме да си пишем – но най-вече супер готини музикални поздрави, палави картинки т.е все неща, които не могат да те оставят безразличен. Това се случи преди 6 месеца. Видяхме се още 5 пъти в тях и няколко пъти по заведения - случайно. И наистина сексът се получаваше страхотно, както и всичко останало. Той е много общителен и забавен, малко по-голям е ( 29 год.) и на моменти е пълна противоположност на приятеля ми. Зарежда ме с положителна енергия и нова, сладка емоция, която, както казах – все повече липсва при приятеля ми. Също така при отношенията ми с него липсва рутината и има естествения интерес към някой нов човек. Както отбелязах – виждаме се рядко, но когато се видим е страхотно.. В последния път ( случайно виждане) – след около месец и половина прекъсване, той ( може би защото беше почерпен или друго), първо се държеше много мило, а после уж случайно ме попита дали съм спала с друг, докато не сме се виждали ( не знае за приятеля ми), и дори без да дочака отговор ми каза, че той бил спал с друга еднократно, която не значела нищо за него и с мен било различно. Страшно се учудих тези признания на какво се дължат, защото, ако някой ти е само за секса, не му се обясняваш какво правиш с други. МНого се натъжих и изревнувах , но не му го пoказах. И досега не мога да разтълкувам защо реши да ми каже ( по негови думи - искал е да бъде искрен) Няколко пъти сме си казвали ( той е инициирал разговора) , че и двамата не искаме по-сериозна връзка с другия. Но аз усещам, че съм хлътнала – просто за мен не е само за секса. Шроблемът е, че не мога да рзбера как е при него - не го познавам достатъчно добре. Но самият факт, че се чуваме и си пишем без повод, за мен означава, че има и още нещо...един път каза, че сме приятели или нещо такова, а аз му казах, че не е така, което май го обърка...След огромна доза смелост, реших да го поканя в нас с идеята да се изясня със себе си. Не бяхме спали заедно от 4 месеца. Но преди същинската част имаше вечеря, филмчета, малко пиене, забавни разговори, закачки. Естествено и сега сексът се получи много добре, но за мен имаше и още нещо – почувствах го по самия начин как ме докосваше и как ми говореше. Остана да спи в нас - лежахме прегърнати и наистина се почувствах щастлива. След това отново имаше смс-и и готини песни, но не е ставало дума кога ще се видим пак.... И сега пак дойде ред на празнината. Казвал ми е, че не може да има по-сериозна връзка от това с мен ( мисля, че не е заради друга), НО не съм безразлична към него, може би съм и влюбена. Не мога да спра да мисля за него и да преповтарям всеки детайл. Това, което ми дава като усещане (не само физическо) е страхотно, но знам, че ако пришпоря нещата, той ще се отдръпне, защото това вече се е случвало. Може би трябва да станем приятели, за да го виждам по-често или? Имам нужда да го виждам по-често, но това изисква усилие – уговаряне на срещи, на място и т.н, което вече се нарича връзка и излиза от графата "само секс". За тези 6 месеца, тръпката не може да ми мине, въпреки че не виждаме често (може би и заради това). Почти няма ден, в който да не мисля за него.. Желая го, но не знам как да го имам за по-дълго, а в същото време трябва да си лягам с приятеля ми и на моменти да си представям, че другият е до мен. Нямам сили на никой от двамата да кажа истината. А вече не мога да бъда пълноценно с приятеля ми. Преди се успокоявах, че ще ми мине, насилвах се и оставях другия в миналото. НО последният път чувствата, които ме връхлетяха бяха толкова силни, че няма как вече да крия от приятеля ми – той вече усеща по по-студеното поведение към него. Измъчвам се страшно много. Как бихте постъпили?