Здравейте на всички, бих искал да споделя моята история, така с приятелката ми се запознахме преди 6 години, това се случи в чужбина и по точно на туристически кораб на който работихме. Любовта ни пламна още в първите дни на запознанството. Всичко беше много хубаво ,много се обичахме и след това ходихме поне на още 10 плавания, спестихме си парички и аз поисках да спрем с пътуванията и да се установим в Бг. Успях да си купя апартамент и лека полека го обзаведохме заедно. Вече 2 години живеем тук в Бг и всичко е Ок ,записахме се студенти и двамата работим. В почивките колкото и малко да са винаги сме заедно- разходки, пътувания, пазаруване и т.н. Тя правеше всичко за мен понеже се виждаше, че ме обича адски много, просто жена мечта, всичко което бях търсил го намерих. Но тя дълго време ме натискаше да се женим и да имаме дете, но аз все и казвах има време има време, а тя като видеше някоя булка толкова много се радваше и казваше че иска много и тя да преживее това. Последно време много работих и почти нямахме време да прекарваме заедно, но аз бях спокоен защото едва ли не бях сигурен че имам човек до себе си. Тя редовно ми казваше - искам да прекарваме повече време заедно, да си стоим вкъщи, да гледаме тв, да се прегръщаме и гушкаме, да и покажа моята любов, но работата ми ме натоварва адски много психически и много често аз не я слушах и излизах да пия бира с приятели, а тя оставаше сама. В един момент започнах да усещам че нещо не е както трябва и няколко пъти я питах, но нищо конкретно, а примерите бяха че започна да не си дава работите - например колата, компютъра, а един път исках да пробвам нещо с телефона и и тя се изнерви и каза че не иска да и бутам телефона. Това ми направи впечетление, но не обърнах внимание. Една вечер ходихме до родителите и в град който не е много далеч от градът в който живеем, там хапнахме, но през цялото време ми направи впечетление, че тя постоянно пише на телефона и след като тръгнахме обратно аз пак я попитах "Има ли нещо или някой друг?" ,тя много се изнерви и категорично НЕ , но след като се прибрахме решихме да спрем да си вземем нещо за пиене и аз я попитах какво иска, а тя каза че имала питие обаче аз бях го изпил предната вечер, а тя като разбра много се ядоса и ми се разбуча и при което аз много се ядосах и и казах да се прибира, а аз изчезнах малко сам, тя звъня ли звъня, скарахме се по телефона и каза че сега тя излиза някъде и аз като се прибрах нея я нямаше. Молих я да се върне да поговорим, но тя беше много изнервена и 3 часа не се прибра, но през това време много ме загложди и реших да проверя сметката и от мобилният оператор, и тогава усетих БОЛКА която досега не бях изпитвал, с един номер имаше около 400 че можеше и повече смс-и за един месец. До 3 мин открих на кого е номера и втори студен душ, това беше момче което го знам само по физиономия и знам че се занимава винаги с обвързани и никога нищо сериозно, все пак е на около 24 или 25 несъм сигурен, даже не е от града, а от град близо до нашият. След като се върна въпросната дама с която живеех тя си легна в другата стая и не знаеше че нещо съм разбрал, а аз цяла нощ не съм спал и съм плакал, по едно време когато до нея легнах се поуспокоих и съм заспал за около 1 час. На следващият ден бях и написал едно писмо дълго в което и обясних, че всичко знам и име мога да и кажа, и заминах на работа която нямаше да ме има 2 дни. След като се събудила видяла писмото и ми се обади и след 30 мин тормоз накрая и казах от къде знам, а тя веднага - кой ти е позволил да ми се ровиш в нещата ,а аз - защо ме излъга и така караници и накрая каза, че като се върна от работа няма да я има и така беше, нямаше никой, а беше си взела малко багаж. Разбрах къде е отишла, в един апартамент на нейни роднини които не живеят там. Вече 18 дни не е е тук освен от време на време идва да си вземе нещо което и трябва. Виждахме се няколко пъти, но първите два бяха ужасни, тя беше адски студена към мен, но след това леко се нормализираха нещата и като се виждаме беше малко по топло отношението към мен, но при всяко излизане аз търся отговори, а тя не ми ги дава , просто казва че и трябва малко време да остане сама и да прецени нещата, но аз всеки път не се сдържам и все подхващам темата и все при раздялата тя казва, че е грешка да се виждаме, но на следващият ден пак ми звъни и пак се виждаме и така почти всеки ден. Помоли ме да не го търся въпросният господин и да не се занимавам с него, и всички около нас да не знаят че нещо се случва. Ходим на гости на моите родители и все едно всичко е наред, а не е - просто театър, ходихме на рожден ден на приятел наш и пак така за пред хората всичко уж е наред. Преди няколко дни ми каза че за МОМЕНТА иска да сме приятели, а аз как да бъда приятел с човек който съм преживял страхотни моменти и всичко което ме заобикаля ми напомня за нея и затова колко много я обичам и я искам пак при мен. Вчера бяхме на едно кафене и всичко беше наред докато не се появи младежа и тогава нещо ми стана, тя усети че не ми стана много приятно и започнаха пак тежките разговори и пак питах обича ли ме, а тя не иска да отговори на този въпрос. По принцип ми каза че всичко е било само флирт и е било малко като отдушник за това което не е получила от мен, но пък мъж който да праща смс-и повече от месец и да не получи друго незнам кой би чакал толкова, а този младеж го знам че е коцкар. Но и до ден днешен незнам какво е имало или все още има между тях.Тя продължава почти денонощно да е във ФБ и да комуникира с някой. Виждам че излиза на кафе с една приятелка и ходят по дискотеки (аз за 6г. не съм я водил нито веднъж) и по нищо не и личи че има нещо, а аз се измъчвам адски много и страхът които чувствам че мога да я загубя ме съсипва. Готов съм на всичко да си я върна и ще се опитам да забравя случилото се, но само ако осъзнае грешката си. Аз съм отслабнал с 6 кг. Първите 4 дни слагах само кафе и цигари в устата си успях да ям едва на 5 ден и то един Сникърс нищо друго, пуша по почти 2 кутии на ден, а иначе една кутия ми стигаше за 2 дни. Искам да попитам жените тук - Какво иска да постигне с това, че никакво развитие няма, не иска хората да знаят и родителите също, казва ми че не е същото просто и изчезнали чувствата, аз си мисля че все още си пишат и там каквото друго правят защото тя е хлътнала понеже някой и е говорил мили думи в точен момент. Защо не ми казва веднъж за винаги "Край" много ще ме боли, сигурно ще плача много, но се надявам че ще го преживея, но тя избягва такова развитие въпреки, че не ме е чувствала както преди, какво цели с това държание. Тук в моето жилище е инвестирала адски много и може би се чуди как ще си вземе работите, или може би да не наранява родителите си, защото те мен адски много ме харесват и само чакат да й предложа, а то какво стана, или може би наистина иска да остане сама известно време и да премисли нещата. Незнам ако си тръгне дали ще разбере какво губи и как всичко трябва да се започва отначало. Но времето което иска незнам колко ще е - 3 седмици или 1 месец ли или повече, и какво означава това, аз през това време да се измъчвам. Моля посъветвайте ме какво да правя и какви действия да предприема. Само забравих да кажа, че тя е на малко под 30, а аз съм малко над 30 години.

Тагове:    тръгна,    тъгувам

Източник:

От: 15:50 ч. на 06.06.2014 г.

В категория: Общество

Регион: Национален

Прочитания: 111

ВАЖНИ

ИЗБРАНИ

ИНТЕРЕСНИ

 

© copyright ® 2024 iztochnik.com, собственост на insert.bg. Изработка на сайт от Valival