Не го разбирам

Здравейте, да започна моята история преди около 2 месеца се запознах с едно момче. След известно време следователно тръгнахме. Няколко години той не е имал връзка, защото бившата му много го е наранила. Първите няколко седмици всичко беше ок виждахме се, чувахме се, комуникирахме нямаше проблеми никакви ... Но изведнъж той се отдръпна намалихме вижданията и се отдалечихме по един или друг начин искаше да караме по-бавно и нещата да стават постепенно ... усещах, че се страхува давах му време за всичко. Той сам знаеше, че трябва да промени много неща от живота си, за да е с мен, но някакси не се опитваше или не беше сигурен и в еидн момент на мен ми кипна и си взех време, за да помисля какво да правя... казах му, че искам да съм с него, но той не беше сигурен. Дадох му и на него време за размисъл и той реши да се разделим. След 2 седмици бях говорила с моя приятелка за него и за това, че мисля, че сега той е щастлив вече като е сам и той е разбрал за разговора ни и ме потърси обясняваше се, че не е така и изведнъж пак се промени и каза, че съм го дразнила по някакъв начин и че не иска да комуникира с мен. А в същото време казва на най-добрия си приятел, че съжалява, че ме е изпуснал и навярно му е гадно за случилото се а и за какво да ми се обяснява, че не мисля правилно и че това е проблем, че аз мисля, че е щастлив сам без мен .. Не намирам мъжката логика в това хем му е гадно за мен, хем го дразня, хем няма проблем да говори с бивши а с мен го има този проблем .. Бихте ли ми обяснили какво се случва ? Съжалявам ако има допуснати грешки