Казват, че споделеният проблем е половин проблем. Ще споделя моят, дано помогне.

Здравейте, ще ви разкажа моята история, защото ми тежи от много време. Надявам се така да ми олекне, да получа съвет и помощ от вас. Аз съм момиче на 18 години. Когато бях на 6 баща ми почина и това преобърна живота ни. Ние никога не сме били богати и след като почина определено нещата станаха по-зле. Дължахме пари на много хора, но успяхме да ги върнем. Преместихме се да живеем в града, имаме собствен апартамент, за да мога да уча. Наложи ми се да порасна много бързо. Нямам други роднини. Само една леля и един чичо, които виждам изключително рядко, а леля ми не съм виждала от около 10 години. В града не познавах никого, бях сама по цял ден, майка ми работеше. Започна да взима и нощни смени, за да изкарва повече пари и може би от този момент се появи най-големият ми проблем. Започнах да се страхувам да не загубя и нея. Всеки път когато и беше лошо или я болеше главата аз си представях най-лошото. С годините този мой проблем започна да се задълбочава. В момента се будя нощем, за да чуя диша ли. Не издържам вече, не знам какво да правя. Липсата на пари също не помогна особено, имаме заеми, които много ни пречат, ако не бяха те щяхме да живеем спокойно. Не знам защо споделям това тук, не знам и какво очаквам да се случи, просто се надявам да се успокоя поне малко.