Знам, че не трябва, но не мога да спра това силно чувство. Какво да направя?

Здравейте, аз съм момиче и съм към 25 години. Имам приятел и много се обичаме. Но нека оставя това на страна. Става въпорс за една жена. Тя ми беше учителка в гимназията и на скоро я намерих случайно из нета. На към 50 и нещо е, но е адски запазена и сладка. Много нежна и красива. Почнахме да си пишем. Нещо в мен се случи. Започнах да мисля непрекъснато за нея. Заспивам и лягам с мисълта за нея. Изпитвам огромен респект и уважение, но освен това аз усетих, че искам тази жена и по друг начин. Споделяме си адски много. Държи се страшно нежно и мило с мен. Споделя ми доста лични неща и аз на нея. Знам, че тя вижда в мен приятел, но аз не само това. Каза ми, че ще се радва да се видим. Дори е мислила къде точно. Което значи, че се сеща за мен и през ежедневието си. Сподели ми, че вече не се има за толкова млада и красива. Че снимките и са отдавна, но аз я познавам и ми е преподавала и знам, че е прекрасна и я накарах да се почувства по-добре. Казах и, че според мен е супер симпатяга и готина. И го мисля наистина. Не знам какво да направя. Понякога нощем си прадставям как ме докосва или целува. Странно ми е, че си го представям. Никога не съм имала някакви такива мисли към жена, но просто се случва и не мога да го спра. Искам да и кажа, но няма да го направя никога,з ащото ще я загубя, а я искам в живота си. Но това си е чист мазохизъм. Да е до мен, да се виждаме, но да не мога нито да и кажа, нито да я докосна. От както ми предложи да се видим, не съм спирала да мисля. Какво ще и кажа, как ще се държа. Не искам да си личи, но съм сигурна, че ще си проличи поне малко какво изпитвам. Казвам си, че мога да я гледам нон стоп и няма да ми омръзне тази нейна чаровност и нежност. Но когато се видим сигурно, ще ме е страх да я погледна в очите. Искам ако мога да я виждам всеки ден. Да я чувам. Но не става... Тя живее сама. Има дете, но е голямо. Каза, че като се видим ще ми разкаже някой неща. Искам да знам всичко за нея. Забелязах, че имаме много общи интереси като музика и цяло. Мислим доста еднакво. Това ми харесва. Значи, винаги ще има какво да си говорим. Не знам. Объркано ми е. Имам я за приятел, учител, силна жена за пример, близка сродна душа, но и понякога интимен обект. Луда ли съм? Влюбена ли съм? Вече почва да ме измъчва това да не спирам ама за миг да мисля за нея. Непрекъснато. Дори ми липсва. Когато я видя на линия не искам да и досаждам, да не се усети, а когато тя ми пише умирам от щастие. Какво да направя? Как да постъпя?