Родителите ми не го приемат

Здравейте! Намирам се в наистина тежка ситуация, моля Ви за съвет и помощ.. На 18 години съм, момиче от малък град. Уча в съседен по-голям град, отличничка съм в хубаво училище. Живея с родителите си. Те са със статут на заможни хора в града, познават ги всички. На 15 години се запознах с приятеля си, влюбих се, първи ми е във всяко едно отношение. Оттогава животът ми стана АД.. И не, нямам проблеми с него, а с нашите.. Проблемът е там, че той е българо-мохамеданин (помак), т.е българин по народност, мюсюлманин по религия. Въпреки това обаче, той носи българско име, ходим заедно на църква по време на християнските празници, с българско самосъзнание е. Той е с 5 години по-голям от мен, с висше образоване, с цели и мечти за бъдещето. Родителите ми смятат, че „не е за нашето семейство”, тъй като не харесват и родителите му поради гореспоменатата причина, казват, че с него ще бъда лишена от живота, който до сега съм водила, че няма да може да ми го осигури.. А аз не искам той да ми осигурява нищо, не съм с него заради пари , а защото е моето момче и го обичам, а и не мога да кажа, че се оплаква от липса на пари. Обичам и родителите си, но те постоянно ми натякват за произхода му, в който според мен, тъй като съм чела и съм се интересувала достатъчно, няма нищо срамно, напротив! Имам чувството, че се срамуват от мен, а това е най-лошото нещо за мен. Искам да се гордеят, да се радват с мен и да са щастливи с моето щастие, но това така и не се случва. От повече от две години всеки ден се будя и съм изправена пред избор между ума и сърцето си, не го пожелавам на никого. Хубаво ми е с него, разбира ме, грижи се за мен, но мнението на родителите ми ме убива. Убива ме и това, че в 21 век много хора не могат да живеят пълноценно и да бъдат щастливи с когото си поискат, поради тесногръдото мислене на останалите. Жал ми е да слушам родителите си, когато ми казват: “Оглеждай се, маме, какви момчета има, с потекло, богати, живот да си живееш”. Нима това е най-важното? Какво значение има това, когато си щастлив и обичаш, защо не могат да се зарадват и да бъдат щастливи заедно с мен? Наистина ме боли. Моля Ви дайте ми съвет какво да правя, искам да съм с него, искам и родителите ми да са щастливи и да не се ядосват. Ще бъда безкрайно благодарна на всички отговорили!!!