Нашата история е следната: Преди около пет месеца се разделих с бившия ми, с който имах връзка около 2-3 години. И го напуснах защото всичко беше прекалено сериозно, а на мем ми се живееше. Нямам предвид да ставам лесна жена или нещо такова, просто имах нужда от това да си спра емоциите и да не слушам, какво мислят другите за мен. И така се случи... Започнах да излизам с приятелки и да не се прибирам за повече от 3-4часа, за да спа... Постоянно пиех и пуших по 1кутия цигари за един ден и учене... Което беше странно. В един много тежък и отвратителен ден бях забила пред компютъра и се рових из интернет и реших да си проверя пощата. Там имаше доста съобщения и имаше някои, които ми направиха впечатление... Бяха от някакъв сайт за запознанство в който не бях влизала от доста време. Всъщност там се запознах с бившия ми, значи не бях влизала от малко повече от 3 години. И така реших да влезна в него и да отговоря на няколко съобщения, но колкото за майтапа... И от майтап на майтап вече няколко момчета ми имаха номера, фейсбука, скайпа и дори се срещнах в 03:30 с един и имахме невероятна вечер из града обикаляйки по нощници с колата и събуждайки всички рано сутрин за кафе... След това и двама решихме, че любов не ни трябва, но сме идеална комбина за щурутии и до днес. Видях се и с още няколко момчета от които само при един спах и да отбележа, че само се целувахме, като малко деца и просто спахме. И имаше период в който за 24 часа се виждах с по двама трима, но щом усещах че става дума за любов и бягах, но ако е приятелство... оставах и доста се забавлявам и до днес с тези момчета. Ноо нещеш ли имаше един с когото си писах и беше много странен и ме привличаше с нещо и същевременно отблъскваше. Бяхме спрели да си пишем за 15 дни и един ден той ми писа и започна да ме печели с всяка една дума... Беше с уникален глас и с много висока култура, работеше, учеше и се стараеше да е идеален във всяко едно отношение... Най-интересното е че аз хлътнах по него без да знам името му, годините, от къде е и единственното нещо което знаех беше гласът и характер... Постепенно научавах неща за него, но по малко и веднъж осъзнах, че съм готова да рискувам всичко за да бъда с него, а той не казваше нищо.... Можех да разбера, че е хлътнал по държанието му, но нищо повече... И така до ден днешен, аз не му знаю името и не съм го виждала, но съм си лудо хлътнала... Но естествено, че не може всичко да е идеално... Проблемът при нас е че сме от различна вяра и народност... Той е турчин, а аз българка....

Тагове:    нашата,    история

Близки по темата

най-новите

Източник:

От: 12:30 ч. на 14.04.2014 г.

В категория: Общество

Регион: Национален

Прочитания: 105

ВАЖНИ

ИЗБРАНИ

ИНТЕРЕСНИ

 

© copyright ® 2024 iztochnik.com, собственост на insert.bg. Изработка на сайт от Valival