Има ли някаква надежда?

Здравейте, всъщност аз тук моля за съвет. А искам само да кажа,че това не е поредната детска любов, а е истинска, толкова много го обичам, обожавам го. Дори да искам просто не мога да го забравя, искам един ден с него да се оженим и да си имаме деца, наистина го обичам много, много. И така към историята - от две години вече сме съученици, в началото бяхме просто такива, но после той наистина изпитваше нещо към мен, защото си му личеше. Та дори и най-добрия му приятел ми е казвал разни неща, всички ни базикаха и така. Той се закачаше с мен, такива. Абе няма да се лъжем личеше му се, че ме харесва, макар, че дори и сега не е безразличен. Тогава още аз се влюбих в него. И така, след тези закачки се промениха много неща след като сегашното му гадже започна да идва всяко междучасие в стаята с приятелките си и сядаше до него и го заговаряше. Така малко след като аз осъзнах, че също го харесвам се оказа, че те са станали гаджета. Добре, аз се примирих с нещата, но не спрях да го обичам, просто се направих, че не ме инт. и дори заблудих всички, че не го харесвам, та дори и най-добрата си приятелка, която знае дори и кътните ми зъби. Странното беше, че през всички месеци, до лятната ваканция те със гаджето му - да отбележа, че не са като другите да ходят да се целуват и прегръщат по коридорите и тем подобни. Обаче през тези месеци идваха на моя чин да се мляскат във всяко междучасие, макар, че мен просто ме изяждаше отвътре си се правех, че не ги забелязвам. Ама беше странно, че навън дори и за ръце не се държат, а там правеха това. Пък и доста, доста други неща правеха, с което мислеха, че ме дразнят. И така. Дойде ваканцията и ми беше доста по-леко като не ги виждам с гаджето му. Ама тя няма как да трае вечно и дойде вече и време за училище, от начало се опитвах по всякакви начини да скрия любовта си, ама няма как, доста трудно беше. Тя тази година не идваше в стаята, защото с едно момиче от класа се бяха скарали за нещо, а той ходи при нея. И така, вече той знае официално за любовта ми към него, та дори и тя. Обаче искам да кажа, че през всички тея месеци - 6,7 месеца училище съм го забелязала да ме наблюдава толкова много пъти, приятелките ми също са го видяли, държи се толкова по-мило от преди. А и винаги той ме заговаря, дори и сяда до мен от време на време. Абе по доста неща му личи, че му пука поне малко за мен. Наистина му личи, че все още не е безразличен. А пък те след цели 9 месеца заедно си се държат както и в началото, като уж идват на училище заедно, единия си гледа на едната страна, другия на другата, за ръце не се държат. Е разбира се, че като ме видят и започват да се правят на инт. и така. Офф, абе досещате се, че го правят, за да ме дразнят. Сега не крия любовта си, защото и да искам, не мога де, ама както и да е. А и между другото да отбележа, че никога, ама никога не съм направила нещо, за да ги разделя и няма и да правя, защото не съм такъв човек. Не искам аз да бъда причина за нечие нещастие. Та искам да знам какъв съвет бихте ми дали - да се откажа ли, да се правя, че не ми пука ли, да си хвана гадже ли (макар, че аз просто не искам друго гадже, ако не е той, аз искам само него, ако ще 1000 човека да ме харесват). Все пак искам да си дадете мнението по въпроса. Съжалявам, че историята е толкова дълга, ама нямаше как иначе, трябваше да ви обясня нещата, като тук не съм вложила почти никакви подробности. И ви благодаря, на тези, които ще дадат полезни съвети :)