Влюбен и загубен

Здравейте. Аз съм момче на 18 години и за първи път пиша в този сайт. Мисля че се налага, защото не знам какво да правя. Става на въпрос за едно момиче, мой набор. Преди 3 години бях леко хлътнал по нея и признах чувствата си, оказа се, че и тя има нещо към мен и поддържахме връзка за около месец, излязохме 1-2 пъти, но не се получи. Само че аз се привързах към нея и през цялото това време до сега бях на периоди - ту я харесвах, ту не. И сега от 2-3 месеца отново започнах да я харесвам. Пишех си с други момичета, но не можех да си я избия от главата и най-накрая реших, че трябва отново да и кажа какво чувствам. Така преди една седмица и признах чувствата си, но се оказа, че тя няма вече нищо към мен. И като ми го каза...сякаш цялото ми самочувствие изчезна, сякаш психиката ми се срина - толкова гадно никога не се бях чувствал. Беше наистина отвратително. Дори плаках - направо ме е СРАМ, не знам какво ми става, не знам защо толкова лошо приех това. А щом момче плаче, значи нещо не е наред с мен. Това не е нормално... От този ден, чувствам живота си някак си празен. Ето заради това не искам никакви чувства и никакви привързвания. Започнах да пия вкъщи, сам... отчаях се много. На осми март вечерта в дискотеката я видях, но я подминах. След това обаче размислих и се върнах при нея, хванах я за ръката и и казах, че за мен тя е много красива и я целунах по бузата. Не ме интересуваше, че е с момче на сепарето. Да обаче има ли смисъл да и казвам, че тя за мен е най-красивото момиче, което съм виждал, защото наистина е така. Тя не е надута, държи се с всички еднакво добре, но има достатъчно самочувствие и не мисля, че бих постигнал нещо само с думи, най-много още повече да се вдигне в небесата. Нали уж жените обичали един мъж да се пребори за една жена, да и покаже, че я цени и т.н... Аз специално за нея бих направил много неща, обаче явно това някои момичета не го оценяват :(