Помогнете на едно объркано момче

Здравейте. Аз съм момче на 18 години. Преди около 2 години много харесвах едно момиче, но реших, че не ми се занимава и нямам време за нея и не и казах нищо. Но след около 3 месеца и писах. Оказа се, че и тя ме харесва. Тогава бях най-щастливото момче. Трябваше ми едно такова момиче, което аз много щях да харесвам и ценя за разнообразие в дните ми, които от години са изпълнени с тренировки и училище, а от тази година и от страшно много учене. Но поддържахме връзка само около месец, излязохме един път и това беше - тогава тя си имаше приятел. Но аз, като че ли се привързах и продължих да я харесвам доста след това и доста се пообърках какво точно чувствам. Дори сега незнам какво точно чувствам, но съм наясно с едно нещо. Освен че нямам време, не ми се и занимава с момичета в момента, не мога да си се представя как излизам редовно с някоя и сме обвързани, ОСВЕН с въпросното момиче. Имам чувството, че само с нея мога да се чувствам най-добре, сякаш ако съм с нея, това ще е всичко, от което ще имам нужда. Опитах с други момичета и не ставаше, все тя ми беше в главата, но не знаех какво да правя. Опита връзка с един мой много добър приятел, обаче аз се правех, че не ми пука, а в същото време се изяждах отвътре. Това продължава и сега, с когото и да я видя. Правила ми е и намеци, но се страхувах да не би да си внушавам. Дори напоследък отново "пусна" няколко израза, като например, че ще ме огради на една снимка със сърчице и ме погледна с един странен поглед (приех го като шега разбира се), или когато наскоро и написах, че съм забравил какво съм щял да и кажа, а тя ми написа "еми ти губиш" и ми намигна!?... така още повече се обърквам и се мъча, защото не знам какво да правя, а пък и като ме погледне и ми се усмихне, омеквам отвсякъде... От доста време във фейсбук пък се въртят всякакви статуси от сорта на: "Ако наистина му пука за теб, той сам ще те потърси" и т.н. И наистина ми пука за нея и съм сигурен, че не е случайно това, че вече повече от 2 години имам чувства към нея, но дали има смисъл да я потърся и да и призная какво чувствам (отново), дори не съм сигурен, че имам шанс с нея, някак си не се връзва - аз съм имал само една връзка, а тя е имала доста гаджета и се пробваше с доста момчета, но все и се падаха кретени, а аз не съм такъв. Аз имам малко приятели и познати, а тя повече приятели и познати. Просто целия ми живот мина в тренировки и не съм имал време за дискотеки и кафета, така както другите. Та като трябва, отново ще и покажа, че се интересувам от нея. Нейната приятелка преди ми беше казвала, че тя обича едно момче да се пребори за нея - е, ще се боря за нея, ОК. С една дума, ще се грижа много за нея и мога да и покажа, че не съм гадже за 1 месец... Още повече, че тази година завършвам и ни е бала, а като знам какво ми става, като я видя и гримирана, сигурно няма да издържа... И понеже съм си срамежлив - винаги съм се интересувал от това какво мислят хората за мен например, или как им изглеждам в техните очи, сега не чак толкова, но въобще не ми пука кой какво ще говори за мен, нея или за нас (ако сме заедно) - дали приятели, близки, роднини, родители, непознати и т.н, въобще не ми пука. Въпроса е дали е възможно тя отново да има някакви чувства към мен, искренно се надявам това да е така. Дали измежду тези шеги и закачки може да ми намеква нещо? Както се казва, добре че е шегата, че да си кажем истината. Но пак казвам, че съм почти сигурен, че не чувства нищо към мен, просто съм доста объркан за да знам кое е правилно и кое не.