След години раздяла,отново заедно,но в същото време така далече ;(

Здравейте, Моята любовна история започна преди осем години... Срещнах едно момче (наричам го с буквата И). Тогава бях на 12 години, бях малка, той беше по-голям от мен, но всичко между нас бяха някакви детски целувки. Докато един ден имах късмета да срещна неговия брат (наричам го с буквата В) влюбих се в него от пръв поглед, но нямаше как да бъда с него, той си имаше приятелка от която има дете... Всеки път когато се засичах с него от вътре сърцето ми се късаше, очите ми се пълнеха със сълзи, в гърлото засядаше буца, която нямаше как да обясня... Мина се време аз се разделих с "И" и се преместих в друг град, а "В" замина за Чужбина, разбрах,че сигурно повече никога няма да го видя, но и защо след като той не беше сам?... Минаха се осем години и в града, в който се преместих да живея. Един ден съвсем случайно в кварталния магазин срещнах "В", няма да забравя този миг... Сърцето ми започна да бие ужасно силно, краката ми се подкосиха. Чувството беше, че се влюбвам за първи път. Разменихме си няколко думи с него и той ме покани на гости у тях и се оказа, че ми е комшия. Аз приех да отида и отидох. Говорихме си цял следобед за стари случки, но аз го така влюбено го гледах, че ми стана неудобно и станах и си тръгнах. Като се прибрах плаках цяла вечер, защото знаех, че той е невъзможната ми любов. Но той продължи да ме търси да излизаме заедно, защото не познавал града, нямал никакви познати, това беше неговия предтекст и най-лошото беше, че аз нямах сили да му откажа. И се мина известно време и една вечер решихме да се разходим из квартала, но аз му казах, че мога малко по-късно и ще мина да го извикам. В момента, който тръгнах от дома започна да пръска дъждец, в момента в който бях пред тях заваля като из ведро и той ме покани да влезна у тях докато спре дъжда и да пием по бира, аз се съгласих. Влезнах у тях седнахме на дивана и си сипахме по бира, той пусна филм на ужасите и почнахме да го гледаме. Както гледахме филма и изведнъж се оказах в прегръдките му, после ме целуна по най-невероятния начин и аз му се отдадох, за което не съжелявам и до ден днешен. След като на сутринта се събудихме, аз го попитах ами приятелката ти, ами детето ти. Казах му не можем да сме заедно заради тях, аз не искам да разбивам семейство... Той ме помоли да замълча и да го изслушам... Каза ми, че преди две години се е разделил с нея, защото не се разбирали, че детето е при нея и че той си е поел отговорността за него... Скришом се зарадвах, но и в същото време ми стана много гадно. Тогава той ме попита искам ли да съм с него, искам ли да бъда част от живота му... Каза ми, че се е влюбил в мен, когато за първи път ме е срещнал. още когато съм била дете, че след толкова години не ме е забравил. Аз останах без думи, само успях да му кажа да... Вече почти една година сме заедно, но той пътува ужасно много в Чужбина, в миговете когато си е при мен аз съм най-щастливата и най-хубавото е че се опитваме да градим бъдещето си заедно... Поуката от цялата тази история (може да ви се е сторила скучна :) ) че любовта съществува, че макар и след години съдбата събира наистина влюбените... Да ужасно много ми е трудно, когато го няма, но живея за мига, когато отново ще съм в прегръдките му... Някои от вас ще кажат, защо не заминеш с него, защото не мога. Аз съм студентка и той не ми позволява да прекратя, иска да сбъдна мечтата си. Иска да постигна всичко, което аз самата искам... Някои ще кажат той е голям, а ти малка .Той има дете, а ти не. Не ти трябва такъв. Не е вярно той не е голям само с 10 години е по-голям и какво от това като има дете, на мен това не ми пречи. Аз си го обичам . Живота е кръговрат и нито годините, нито разстоянието, нито обстоятелствата могат да разделят две души в една.