Вечно твой

Беше последната ни среща. Погледите ни бяха приковани и не се откъсваха и за секунда. И двамата бяхме инати и никои не се предаде, докато аз не си спомних за всичко и погледнах надолу. Бях сигурна, че това е края. Усмихнах се, а неговите устни даже не мръднаха. Прегърна ме и си замина. Тръгна си. Остави ме, а обеща винаги да е мой. Не исках да се виждам с нея, защото знаех последиците. Не исках да я оставям, но бях толкова празен, беше ме страх, че ще види колко я обичам и ще избяга. Бяхме просто като луната и слънцето. Мрака и светлината. Бялото и черното. Тишината и крясъците. Сълзите и усмивките. Бяхме две лодки, които се срещнаха в един океан, но пътят ни беше към различни пристанища. Не исках да я пусна, защото й дадох обещание. Просто я гледах в очите и се молех да знае, че ме боли. Исках да й кажа толкова много, но просто я прегърнах. Знаех, че това не е края и поех в обратната посока. Вечно твой.