Караме се за глупости

С приятеля ми сме заедно от близо 4 години. Последната година той работи доста, аз пътувам повече и нямаме много време да се виждаме. Затова поне се опитвам да се чуваме по телефона във всяка свободна минута. Напоследък обаче той е доста раздразнителен. Аз се будя с половин час по-рано, за да се чуем преди той да отиде на работа, защото иначе няма да се чуем чак до вечерта, но той почва от това да ми се цупи. Закъснявал, пречела съм му, занимавала съм го, докато пътувал. Аз пък се сърдя, че не ми обръща внимание и накрая всичко това прераства в спор! Накрая ме обвинява, че всяка сутрин е едно и също, че само си търся повод да се карам с него. Понеже се разстройвам, започвам да плача и той твърди, че го правя нарочно, за да го карам да се чувства виновен. Най-обидното в случая е, че първоначално доброто ми намерение се тълкува напълно погрешно и аз излизам луда, която само прави скандали. Същото се случва, когато той излиза с колегите си. Втълпил си е, че понеже аз съм си вкъщи, а той е навън, искам да му вгорча прекарването и във всяка дреболия, която кажа, той търси потенциална обида. Какво да направя, как да го убедя, че само искам да го чуя, и че да се караме е последното ми желание. Вече наистина не знам как да се държа с него.