Интервю с Виктор Пелевин

Интервю с Виктор Пелевин

Евгений Некрасов

Такова нещо не се беше случвало от няколко десетилетия – писателят още след първата си публикация да се събуди както се казва известен и после бързо и уверено да влезе в световната литература. «Кой е това — новия Борхес?» — пита авторът на предисловието към първия сборник на Пелевин «Синият Фенер». Пелевин избягва да се среща с журналисти, но писмено отговори на моите въпроси: — Преди време Виктор Ерофеев на моята молба да охарактеризира вашето литературно поколение  каза, че поколение там няма, има само един Пелевин. При това ви обруга, разбира се. Вашият коментар какъв е? — На мен никога не ми е било понятно, какво е това — «литературно поколение». Има такава народна етимология на тази дума: «поколение» — група хора, които колят животни по едно и също време. Да се свързва физическата възраст на човека с това, което пише е някак милиционерски. Непонятно е, защо трябва писателите да се групират по възраст, а не по тегло например. А що се отнася до това, че ме е ругал Виктор Ерофеев,— обидно е разбира се, но какво да се прави. Екзистенциалистите са сложни хора. — Вие за какъв се смятате: гуру или белетрист? — Що се отнася до думата «гуру», то у моите приятели има един такъв глагол — «гуровея». Гуровеенето се е считало за един от най-гнусните занятия в живота. Надявам се, че няма да ме обвинят в такова нещо. Белетрист също не се считам. Да ви кажа истината, не чувствам необходимост да се възприемам като някакъв. — Как се отнасяте към разговори относно това, че едва ли не Пелевин предлага нова религия? — Не съм чувал такива разговори. Никому не съм предлагал религия, но ако някой се е увлякъл, то моля незабавно да даде вноска за ремонт на храма. Нужно ми е да изцикля пода, да измажа стените, да подменя вратите, а парите не достигат. — Една от модните теми днес е отношението на вярващия човек към другите религии… — Според мен това е измислена тема. Например, за християнина (не формалния, а вярващия) няма особен смисъл да се интересува от исляма. Там няма никаква «информация», която би допълнила Библията и помогнала да се «разбере» нещо по-дълбоко. Ако на човек му е провървяло и има вяра, то най-добре е да я следва такава, каквато е. И не трябва да се сближава с никого другиго освен с Господа. А що се отнася до световните религии, «Религия» означава «връзка», а връзки изгражда човек сам, независимо дали е в конфесия или не. Hо общо взето ми е неловко да говоря за божественото, че вчера пих водка с приятелки. Някак си е неудобно. — Наркотиците. Струва ми се, че не криете експериментите си с тях? — Към наркотиците се отнасям рязко отрицателно. Виждал съм как умират от тях. Самият аз никога не употребявам наркотици (макар че зная какво е) и никому не препоръчвам да го прави. Не води до никъде и не дава нищо, освен отвращение към живота. Действително, аз често пиша за наркотици, но за съжаление това произлиза от факта, че са станали важен елемент на културата. Hо да се прави от това извод, че аз самият се ползвам от наркотици е също толкова глупаво, колкото да се счита, че авторът на криминални романи обира банки и убива хора. — Малкият Букер? Как се отнасяте към тази премия? — Малкия Букер получих съвсем неочаквано и научих по телефона. Съобщиха ми, че «Амон Ра» попада в шорт-листа, а вместо това ми дадоха премия за «Синия фенер». Относно «Амона Ра» се успокоих бързо, след една година попадна в шорт-листа на «Independent foreign fiction prize» — английска премия за преводна литература. Що се касае до Букеровската премия, не съм близък с кръговете, които я дават и не мога да кажа нещо за това. За мен е като всичко в Русия – тенденцията е да се дава не за конкретен текст, а по заслуга за написаното през годините. За това не се говори за прилична литература, а за «литературен процес». — Когато четох «Амон Ра», си блъсках главата: космосът все пак е едно от безспорните достижения от съветския период и изведнъж – издевателство някакво. Как беше казано (За тези щастливци, на които предстои да прочетат тази книга) Зла пародия на соц действителност ли е или тънка алегория? Там например отработените степени на ракетата-носител ги отстрелва не автомат, а космонавти- смъртници. Смъртници въртят педалите на лунохода и т.н. — Поразява ме такава реакция на «Амон Ра». Тази книга съвсем не е за космическата програма, а за вътрешния космос на съветския човек. Затова е посветена на «героите на съветския космос» — навярно се досещате, че съветски космос зад пределите на атмосферата няма. От гледна точка на вътрешното пространство на личността, целия съветски проект беше космически — но дали съветският космос е бил достижение е големият въпрос. Тази книга е за това, което Кастанеда е наричал с думата «тонал». Много западни критици я разбраха точно така. А у нас незнайно защо решиха, че е закъсняла антисъветска провокация. — Въобще аз зная за Вас много малко — само книгите съм чел. Струвате ми се международен плейбой: получихте грант, ходихте да побеседвате за своето творчество с някакъв Витторио Страда или Волфганг Козак… Разкажете за себе си каквото считате за нужно. - Евгений, защо считате, че трябва да знаете нещо за мене? Аз също зная за вас малко и какво, нищо, нормално е. Аз съм точно толкова международен плейбой, колкото Русия е демокрация. А грантът, за който говорите, —не значи, че са ми дали пари. Това беше просто пътуване в Америка по литературна програма. Там издадоха две книги (видях ги в книжните магазини в десетки градове от Ню Йорк до Лос Анджелис) и излезе много хубава статия в «Hю-Йорк Таймс-дейли», което рядко се случва. Тези книги се продават добре. Получавам много мили писма от американски читатели. В момента излизат още две книги, а се канят да печатат «Чапаев», което ме изненадва приятно. — Днес говорят, че мол масовата култура — ще отмине, хората ще се наядат, махалото ще се разлюлее и ще се върне интереса към Голямата култура … — Масовата култура — това е Голямата култура, искаме или не. А интересът на хората се проявява само към нещо интересно. У нас се мисли така: има важни хора, сигурни, че са длъжни да извикват интерес у читателите и че са представители на «истинската литература», «голямата култура». А всъщност представляват само себе си и своите претенции. Въпросът днес седи другояче — може ли да се напише добра книга, която да стане част от масовата култура? Мисля, че да. — Не поквари ли славата Виктор Пелевин? — Аз практически не общувам с хора от литературните кръгове, така че не чувствам нито своята слава, нито тяхната ненавист. Понякога чета статии за себе си, ядосам се на някой вестникарски глупак и ми минава за половин час. А моите приятели се интересуват от литература малко, макар че четат книжките ми. Някога ме питат: «Виктор, кога ще почнеш сериозна работа?». Обичам да пиша, но не обичам да съм писател. Ако не се следя, ще се разрасне писателското ми его, и опасността да ме постигне всичко, над което съм се смял е голяма — когато «писателят» започне да живее моя живот, вместо мене. Затова не обичам литературните контакти. Аз съм писател само докато пиша, а останалият ми живот не касае никого.

Беседвал Евгений Hекрасов Пелевин Виктор Олегович Един от най-ярките съвременни писатели. Няколко години е бил сътрудник на списание “Hаука и религия”, където е създавал публикации по източен мистицизъм. Първото му публикувано произведение е приказката “Магьосник Игнат и хората” (1989). Книгите на Пелевин са преведени на всички главни световни езици, включително на японски и китайски. Пиесите по неговите разкази с успех се играят в театрите на Москва, Лондон и Париж. French Magazine е включил Виктор Пелевин в списъка на 1000 най-значими съвременни дейци на световната култура ( Русия в този списък е представена освен от Пелевин, от кинорежисьора Сокуров). Лауреат е на следните премии: “Великое Кольцо-90″ за разказа “Реконструктор” “Золотой шар-90″ за разказа “Затворник и Шестипалый” “Великое Кольцо-91″ за повестта “Принц Госплана” Малая Букеровская премия 1992 г за сборника “Синий фонарь” “Великое Кольцо-93″ за разказа “Бубен верхнего мира” “Бронзовая улитка-93″ за повестта “Омон Ра” “Интерпресскон-93″ за повестта “Омон Ра” “Интерпресскон-93″ за разказа “Принц Госплана” “Странник-95″ за есето “Зомбификация” “Странник-97″ за романа «Чапаев и Пустота» «Немска литературна премия на името на Рихард Шьонфелд» за романа “Generation P”. 2000 г. «Нонино-2001» в Залцбург като най-добър чуждестранен писател. «Национальный бестселлер-2003» за романа «ДПП NN». «Премия Аполлона Григорьева-2003» за романа «ДПП NN». ∞

Тагове:    интервю,    виктор,    пелевин