Футболист

Тази година им се падна Черкезова по математика. Предните две години беше една младичка и неопитна, разиграваха я, а тя им пишеше тройките лесно. Но последната учебна година в професионалната гимназия щеше да се измъчат. Тази не правела компромиси.

Футболистът Деан беше се втренчил в жената на дъската и я преценяваше по всички показатели. Беше ниска и дебела, в напреднала възраст. Закачки и свалки нямаше да вървят. Можеше да й измислят прякор, например „трол”. Интересно защо предните випуски не бяха го направили. На всичкото отгоре непрекъснато се усмихваше. Как ли би могъл да й се подмаже? Не, при такова самочувствие от нейна страна, пък и ги предупредиха, че е неподкупна. Трябваше да я скандализират и да се оплачат от нея. Да, това беше. Той се успокои.

Но Черкезова обясняваше много, обръщаше на всеки внимание, прощаваше им грешките и се шегуваше много в час. Съучениците му се подведоха. Започнаха да внимават и да се мъчат да решават задачите. Това не влизаше в плановете на Деан.

Днес отново не беше подготвен, не носеше домашна и не можеше да реши нищо, но и нямаше желание. Крайно време беше да се конфронтира с даскалицата. Случаят беше на негова страна. Госпожата чертаеше с големия триъгълник на дъската и дългата й, дънкова пола, която се закопчаваше с големи копчета отпред, започна да се откопчава. Деан вдигна ръка. Тя го забеляза:

-          Какво има, чакай да начертая и ще ми зададеш въпроса си!

-          Докато чакам, полата ви ще падне, а не искам да ставам свидетел на такава гледка.

Учителката погледна към полата си, видя разкопчаните две горни копчета, остави триъгълника на катедрата и се закопча.

-          Благодаря ти Деяне! – каза тя.

-          Не съм Деян, а Деан, не можахте да ми запомните името! – той се изнерви, защото съучениците му не започнаха да се подиграват, както се очакваше.

Преподавателката се засмя широко и продължи по урока.

На другия ден, тя започна да проверява домашните. Деан седеше на последния чин, а тя отива ше чак до него, за да провери тетрадката му. Чиновете бяха под наклон. Междучасието той намаза паркета до своя чин с безцветна вакса. Получи се. Докато му се караше, че пак не е  работил в къщи, като се обърна да се върне на катедрата, се хлъзна и падна по дупе. Чак до първия чин. Всички прихнаха, никой не се сети да подаде ръка или да помогне. Жената стана, отупа полата си и каза:

-          Добре съм, благодаря ви за помощта. – беше сърдита и учениците се засрамиха и млъкнаха.

-          Аз се надявах поне да си счупите крак или ръка, ама дебелите хора са така, на меко падат.

– Деан тържествуваше.

-          Заповядай на дъската – рече математичката.

-          Ама защо мене, аз се шегувах – възмути се той.

-          Защото не си написал домашно, да решиш задачата на дъската.

-          Аа, няма да изляза, това е заяждане!

-          Излез, ще ти помагам, тъкмо да научиш нещо.

-          Отказвам. Това е тормоз.

-          Ако не дойдеш да те изпитам, ще ти пиша двойка.

-          Нямате право!

Но учителката написа двойката в дневника и в бележника си.

-          Дай си бележника!

-          Няма да дам никакъв бележник. – Деан беше станал и излезе от стаята демонстративно.

В коридора се обади на треньора си:

-          Тренер, ела до училище, искам да се оплача от математичката на директора, ти го познаваш, да дадеш едно рамо.

-          Баща ти оплака ли се?

-          Ами не!

-          Първо той трябва да го направи, след това ще се включа аз.

Наложи се да се обади на майка си:

-          Мамо, обади се на стария да се домъкне до даскалото, математичката се заяжда с мене, да се оплачем.

-          Тя не знае ли, че си най-добрият футболист в града?

-          Знае, ама е дебел „трол” и не уважава спорта!

-          Добре, миличък, не се тревожи!

Баща му пристигна сравнително бързо и влязоха при директора.  Направиха оплакването си и Черкезова беше извикана в дирекцията.

-          Черкезова, Деан е млада надежда във футбола, можем да направим компромис, нямал е време да си напише домашното. Трябва да внимаваш повече и да не падаш в час. Той се е пошегувал.

-          Деан не слуша в час, не работи нито в клас, нито вкъщи и нищо не знае.

Бащата и синът – футболист гледаха надменно учителката, но не се обаждаха. Засега директорът беше на тяхна страна.

-          Щом има нужда, ще насрочиш ден за допълнителни консултации.

-          Насрочила съм в 15 часа в сряда, но той не идва.

-          Ами аз тогава имам тренировка, кога да дойда! – изрепчи се футболната надежда.

-          Добре, разбрах проблема – директорът ги погледна двамата, бащата и сина, след което заповяда на учителката – Черкезова, нареждам ти да уговорите с ученика удобно за него извънкласно време, за да му обясниш задачите.

-          Нека да го направим тук при вас, господин директор – отвърна математичката.

-          Ааа, не съм съгласен, аз непрекъснато тренирам, едвам идвам в часовете! Не мога да посещавам консултации!

Директорът се изчерви:

-          Другата форма е, като частен ученик. Можеш да се явиш като частен ученик, а съответно самостоятелно да се подготвиш. Има конспект по математика. Изпитът е писмен. В такъв случай няма да си задължен да посещаваш часовете.

Бащата стана от стола си:

-          Той моят син нали затова се мъчи да посещава часовете, за да може да му се пише една тройка, дето се казва като е слушал в час.

-          Там е работата, че той не слуша в час – намеси се учителката.

-          Видяхте ли, тя се заяжда с мене! Завижда ми на успехите и гледа да ме прецака!

-          Аз съм длъжна да удостоверя някакви знания по математика.

-          Колежката е права, никой не може да я застави да му пише тройка ако той не покрие минимума от знания – разбиращо коментира директорът.

Бащата и синът излязоха видимо ядосани от дирекцията.

***

Деан престана да влиза в часовете по математика. Треньорът му беше разговарял с психоложката на училището, която се застъпи за него пред директора. Черкезова много се формализирала и заяждала.

***

След един месец, дойде полиция при директора. Хванали Деан с една група момци да крадат, но понеже били непълнолетни, било им за първи път, обирът не бил въоръжен грабеж или нещо такова опасно, били склонни да не ги дават на съд, но било редно училището да се заеме сериозно с възпитанието му. Другите нарушители бяха от други училища. Веднага се разчу, директорът помоли психоложката да извика родителите на провинения, колегите учители взеха отношение. На учителския съвет се постави на обсъждане поведението на Деан и какво наказание да му се наложи.

Всички учители, начело с психоложката предлагаха да се премести в друго училище, защото поведението му е престъпно. А държанието му в час – безобразно.

Тогава стана да се изкаже Черкезова, математичката.

-          Аз предлагам да го преместим в друга паралелка, но да го оставим да завърши, защото всеки млад човек трябва да получи шанс да се поправи.

Директорът, на когото треньорът на младежката секция по футбол беше се помолил горещо, се чудеше за какво да се хване, за да остави футболиста в училище. Сега се насърчи и каза:

-          Знаете, че Деан най-лошо се държи в часовете по математика, но щом колежката е склонна да му дадем шанс, смятам че трябва да го подложим на гласуване.

Със съвсем малко повече, надделя мнението да го преместят само в друга паралелка.

***

В сряда в 15 часа, когато Черкезова пъшкаше по стъпалата нагоре, за да влезе в голямата сграда на професионалната гимназия, две млади и силни ръце я хванаха под ръка и помогнаха да се качи.

-          Госпожо, идвам на консултация да ми обясните задачите.

Широка усмивка заля бузестото лице на нисичката, дебеличка учителка.

Тагове:    футболист