МАРИАНКА

МАРИАНКА

В Дом „Майка и дете” приели за отглеждане дете на височайши родители от Бургас, които отказали да го вземат след раждането му, защото имало дефект на гръбначния стълб – незатворен прешлен, поради което гръбначният мозък е обвит само с кожа и не е предпазен от външно въздействие. Вследствие на травматизирането на гръбначния мозък остават последствия. При това детенце – накуцвало с едното краче. Умно, красиво дете, което не знае кои са родителите му, защото те се крият от него, тъй като са го родили с дефект! Детенцето спечелило симпатиите и любовта на целия персонал, включително и на жена ми, която беше лекарка там. Нямало случай да мине край отделението и да не му даде бисквитка или бонбонче, да не му поговори, или да не си поиграе с него. То буквално се влюбило в нея и с нетърпение я чакало да мине да го види. Понеже не знаело думата „мама”, я наричало „доктор Белчова”. Растяло извънредно интелигентно дете – наследствеността си казала думата – явно родителите му не са били случайни хора – най-малкото са били образовани и не се знае поради какви конкретни причини са се отказали от него. Най-често се намесват свекър и свекърва или тъст и тъща – родна майка и баща трудно се отказват от детето си. По наредба децата в дома се отглеждаха до тригодишна възраст, после ги пращаха в специализиран дом за деца с увреждания в Котел. Там обаче изпращали всякакви: и олигофрени, и дебили, а това, милото, само накуцвало с едното краче! Жена ми, щом се върнеше от работа, все за него говореше. Беше 1980 г. Още не се бяхме отчаяли, че ще си имаме второ дете. Въпреки това ѝ казах: „Хайде да си го вземем.” Тя се позамисли: „Ами ако си родим и друго, няма ли да остане на заден план? А и синът ни е вече десетгодишен – как ще го приеме?” Така въпросът остана нерешен. (Това е едно от нещата в живота ми за което съжалявам). Като станало на три години, превели детето в дома в Котел. Помня, че съпругата ми дълго време тъгуваше за него. И понеже всички сестри и лекарки от дома в Бургас много го обичали, всяко лято го вземали за по месец-два да си поиграе с децата в дома, да почувства ласка. В Котел кой знае как са се отнасяли с него… Марианка (така се казваше момиченцето) остана в Котел, там е учило, май че счетоводство и сега вероятно работи някъде като счетоводителка, а може да се е изучила и да е постигнала повече в живота. Нямам амбициите тази история да достигне до много хора, но двамина бих желал да я прочетат – родната ѝ майка и самата Мариана. На майката нищо няма да кажа, но на Мариана – да: Бъди жива и здрава, мила Мариана, където и да си, каквато и да си. Желаем ти щастие!

Милчо Касъров

Тагове:    марианка