Червената бабичка

Седнала на стария креват, бабичката плавно прокарваше точилото по острието на секирчето, от едната – от другата страна, от едната – от другата страна. Повдигна го, погледна отблясъка върху метала от светлината на телевизора и остана доволна от резултата. Вече час как гледаше новините и точеше унесено малката брадвичка. - Е Вихър, готови сме. Знаеш ли, че никога през живота си не съм виждала толкова полиция, колкото показаха днес по новините? У наше село не е стъпвал полицай откакто се помня, освен Киро, но той тук си живееше, а служеше в града. А виж в столицата – хиляди, пазят там 240 човека. Ние тука в село сме останали 24, но нас няма кой да пази. Сами сме...