Моята голяма Любов

Бях на 17г. Работех като сервитьорка в едно заведение, когато се запознах с него. Седна, поръча си едно кафе, стоя десетина минутки, а с парите беше оставил и бележка с номера си. Първоначално не обърнах внимание на бележката, но после ми направи впечатление - вместо името си бе написал "Пухчо"... Минаха седмица две преди да се реша да му се обадя, искаше ми се да го попитам защо си остави номера, а не дойде повече в заведението. Чухме се, уговорихме се да пием по кафе и да се запознаем лично. Така и стана... Последваха втора и трета среща. Нещо в мен ми подсказваше че вече го обичам, но разумът ми крещеше "Не бива така, та той е доста по-голям от теб"!... След няколкото предишни срещи се оказах в хотелска стая, в прегръдките му. докосваше и целуваше така нежно. Вече бях влюбена в него, макар да знаех, че е женен. Мина година, през това време се виждахме почти всеки ден. Говорихме си, споделяхме, почти всяка вечер преди да се прибере от работа идваше при мен - да се видим, да поговорим, да си разкажем един на друг как е минал денят! Той беше преди всичко приятел... Пътищата ни се разделиха, той вече си имаше друга с която да излиза - аз също си имах приятел, но не спряхме да споделяме един на друг. Една злощастна вечер обаче, излизайки с неговата приятелка на дискотека се оказва на грешното място в грешното време. Трагичен инцидент ме раздели с любовта на живота ми. Казвам "Любов", защото приятелството е най-важния фактор в една връзка....