Без упойка

Петър Петров подчертава, че включените в изданието стихотворения са остра реакция на упойващите сетивата на съвременния човек политически и медийни клишета във времето на продуктовото позициониране на образи и събития за еднократна или многократна употреба. Той споделя, че залага на внезапното и директно писане, което обаче не бяга от дълго утаяваните метафори и откровената ирония, с която по свой начин отговаря на освирепяването и консумативните страсти на днешното ускорено общество и разпад на интимното. Книгата, казва поетът, съдържа не само обществено ангажирани, но и по-интимни текстове, които загатват мимолетните възходи и лични провали, издават триумфиращата от вдъхновения, но и в същото време осквернена и опожарена от неподозирани похищения чувствителност във века на непредсказуемото живеене по пътя на произвола.

Тагове:    упойка