Вицове - Животни

Подгонила Лиска Заьо. Гонила го, гонила го и хоп Заьо се шмугнал през една тясна дупка, Лиска понеже била засилена не преценила и се заклещила. Огледал се Заьо - нямало никой наоколо, погледнал Лиска, отишъл зад нея, заголил й дупето и . . . . и й ударил една тояга. След малко Заьо среща Вълчо. - Абе Заьо, що си толкоз весел? - Ами ко да ти кажа, ей там Лиска стои заклещена и аз й ударих една тояга. Втурнал се Вълчо веднага да не изтърве. Намерил лиска заклещена и безпомощна. Отишъл зад нея и хоп. . . . ударил й една тояга. Метнал се на полянката да си почини. . . . починал си и. . . . още една тояга. . . така няколко пъти. Минало известно време и Вълчо среща Мечо. Вълчо върви и си подритва, шушука, подсвирква - весел. - Вълчо, какво става? От къде това настроение? - пита Мечо. - Мечо, да ти кажа, ей там е заклещена Лиска - неможе да мръдне. Заьо по-рано и ударил една тояга. Аз преди малко й ударих няколко тояги. . . . . . - Аххха, веднага отивам и аз да й ударя. - казал Мечо. Почти без да търси, точно на мястото, където Вълчо му обяснил, Мечо се натъкнал на Лиска. Лиска стои и все така яко заклещена - не може да мръдне. Тук историята за малко прекъсва. . . . . . докато привечер Вълчо отново среща Мечо. - Какво става Мечо, защо си толкова тъжен? - Ами, какво да ти кажа Вълчо. Намерих лиска, безпомощна, сама. . . . . - Да. И не й ли удари една тояга? - Не можах. Търсих, търсих и не неможах да намеря тояга, но за сметка на това й напълних гъза с шишарки.